Дребнотемие
В последно време една групичка от хора се джафка един друг и не спира дори за момент, за да помисли заслужава ли си това. Пишат се публикации след публикации, взаимно се обиждат в коментари и просто не намират начин да спрат. Получава се омагьосан кръг, в който се включват нови и нови хора, огънят се разгаря, бурята в чаша с вода става ураган. Търпимостта и уважението отиват на друг план и някак един свидетел вижда единствено едни хора, които са се хванали за гушите и не се държат изобщо по начин, който подобава на положението им. Грозна картинка. Наистина грозна. Занимават се хората един с друг, бият се, лаят, плачат, реват, всеки пише това, онова, трето, четвърто - буря в чаша с вода.
И нищо. Нито едната страна ще си вземе поука, нито другата. Тук се спори за позиции, в които всеки е много силно убеден. И огънят ще си продължава ли продължава. Хрумва ми, че идва Коледа. Тъй като този огън май за нищо полезно не става, защо не го насочите към нещо стойностно? Вместо да се джафкате и да спорите за теми, които не определят съществуванието ви, защо не направите нещо заедно? Спорите, пишете... Обиждате се. Впрегнете цялата тази енергия в нещо добро. Защо не напишем един общ разказ? Или пак не направим нещо за някоя детска градина, както преди три години? Нима хората вече не са същите? Не ми се иска да вярвам, че дребнотемието е по-важно и че енергията, която имате ще изразходвате само и единствено в спорове.
Аз почвам разказа .Имало едно време Дядо Коледа..... Следващият да продължава.
няма ги хората, Тери, сега това е интересното досадните лични дразги. добре, че има архив тоя сайт, та все още могат да се прочетат постове, които стават за четене.
Същевременно на едно друго място и в едно друго време, на едно дете щеше да му се случи интересна случка, но то не знаеше за рекламата, защото нямаше как да я види, но си нямаше и коледно дърво, защото си нямаше нито своята стаичка, нито дори свой дом.
А беше от онези пухкави зими, за които сме чували и които все по рядко ни се случват. Имаше от онзи безкрайно бял, пухкав сняг, който хрупка като прясна солетка и е просто удоволствие да се пързаляш и дори като се почувстваш уморен да не ти се иска да влезеш и да се стоплиш до камината, а ти се иска да вдигнеш глава, да поемеш дълбоко въздух и да усетиш, цялата свежест на студения, щипещ бузите въздух.
Точно в този ден малкият палавник Гошко се беше измъкнал рано рано от завивките, защото му се стори, че чу вълшебните звънчета на Дядо Коледа и реши, че е дошъл неговият вълшебен миг, в който някой ще е готов да изпълни и най-трудното, най-невъзможното и най-неизпълнимото, точно неговото, желание. Изровил беше, веднага, химикал и стара тетрадка от ученическата си чанта и беше написал първото в живота си писмо. И това писмо беше особено важно, защото щеше да го изпрати на самия Дядо Коледа и щеше да си поиска дом, стая и коледно дърво, но най-трудно му беше да напише писмото така, че да не изглежда, че иска твърде много и наведнъж.
Имам наблюдения относно един човек наблюдения-с-интерес относно двама други и останалото.... ами няма го?! Тери, навремето имаше обвинения, че БГЛог е Затворено?!? общество, в което си пишат 5 човека, които всяка седмица си пият бирата заедно. Но какво се получава днес - няколко човека си чешат езиците, а другите си се спотайват и си попрочитат нещичко.
Не че искам да засегна някого, но последно време като отворя БГЛог и чета все нещо за шофьорите на едромасни машини. То не бяха 20-40-60... тона, то не бяха малките полски фиатчета на програмисти и жизненоважната орис на доставчика на хляб от хлебозавода... Други пък показват завидна ерудираност (или ерудиция?!) и коментират в стил Бареков-Сидеров-... всяка злободневна тема, человек (или произведение) или просто искат да напишат нещо... Няма лошо - и аз искам да напиша нещо, ама ми остава време само да чета (отде време за писане, бе другари!). Трети пък си се заяждат просто :)) А четвъртите, петите и т.н. са комбинация между първите категории...
Нека те питам, Терко, нали се кефеше, че БГЛог е огледало на обществото? Но някак с премълчаване се радваше, че това е криво огледало, в чиито кривини изчезват злобата, омразата и ненавистта. Изчезва егоистичното АЗ и се появява ефирното НИЕ. Какво очакваш? Живеем в България, приятелю. Няма общество, което да е по-различно от обществото-майка. Соу он, фелъс!
Относно общия разказ за новата Коледа - ами да го започваме :))) didi f, много хубаво ти идва... речта ;)) Gen, ти си знаеш...
ПП Терко, Едротемието се съставя от изживяващите го. Тези дето живуркат, могат само да вегитират в дребнотемието...
А Коледният разказ е нещо, за което си заслужава да се "прахоса" енергия и време.
Седнал на земята и тихо сгушен до леглото, което му бяха дали в детския дом за времено настаняване, Гошко стисна очички и се опита да си представи какво е да си има дом, не такъв временен, а дом като онзи на другите деца, които му бяха съученици от първи клас и бяха със семейство и дом, който идваха на училище с мама или баба, дори понякога ги докарваха татковците им с кола. Защото си помисли, че за да си го поиска, значи би трябвало да може да си го представи. Желанията не биха се сбъдвали, ако не бяха истински.
П.П. Аз ще се опитам да го напиша.
Диди, поради богатството на езикови средства, с които умееш да боравиш (искрено се радвам), мога да те посъветвам да започнеш с цяла глава от бъдещия Коледен разказ. Имаш гаранцията на доста мълчаливо присъстващи хора тук, че ще има продължения ;))
Да , вчера си препрочетох няколко от общите ни разкази...
Хубаво време беше, забавлявах се и с писането им, и с четенето им :)
Или всеки да си пише свой разказ, като миналата година.
Признавам си, че изказването ми е само процедурно, понеже не мисля тази година да се включвам. :)
Моят в общи линии е готов, като идея и първи мисли, но другото го карам по-бавно
Така че както решите и когато решите за подробностите.
Тук!Къде ги търсите?Около вас.
Ако нещо не харесвате,създайте по-добро,ако ще и в затвореното си общество!
Ако чуждите теми са дребни,създайте по-едри!