Достойнство или безгръбначие?

Професоре, заради лукса да не се поклоня на един изверг началник, душицата ми излезе след това. Но не съжалявам.

Ами 3-4 години бях служител. През първите 2-3 години си мълчах, но после ми писна и почнах да се ослушвам за нова работа. Видях, че имам алтернативи и започнах да не си мълча, а да казвам какво не е наред и кое не ми харесва. Това взе че се хареса, та станах началник. После на друго място, след като видях, че на старото каквото си говоря не върши работа. Та на новото място ме направиха зам. управител преди месец. Та такива ми ти работи. Важното е да правиш това, което чувстваш. Е, разбира се важно е и какво чувстваш точно :)

Да споделя и за себе си.
От момента, в който почнах работа в държавна администрация видях, че няма нищо общо със свободната практика - котират се връзкарите, гъзолизците, слагачите, курвите и т.н.
Винаги съм имал собствено мнение, давал съм нестандартни идеи, винаги търся там, където другите не се и сещат да погледнат.
Това ми коства страшно много нерви вече 7-8 години, но пък никога не съм падал по гръб, защото считам, че съм много добър в професията си и съм го доказвал нееднократно.
Преди няколко месеца отново прецакаха възможността ми за професионално израстване, заради една шаврантия, която е любовница на един от директорите, /въпреки, че проекта за който ставаше въпрос е иницииран от мен и е реализиран на 99% само от мен,/ и  въпреки злостното противопоставяне на една друга институция.
Последното, което се случи беше, че преди десетина дни назначиха без конкурс /какъвто беше обявен/, за който единствено аз си бях пуснал документи поредния връзкар.
Сега чакам да ме приеме висшия началник за да попитам какви са плановете  му за професионалното ми развитие за в бъдеще.
И ако пак нищо не се случи - ще заведа иск в Комисията за защита от дискриминация. Аз не се предавам! Никога!

  Само така,АРАГОРН!   Щом си знаете цената - още повече!
  JUST DO IT!
 Страшно уважавам хора, които знаят какво искат и  знаят , че могат да го постигнат!  Така че - смело напред!
  А "шаврантиите" са една много обширна тема от нашето ежедневие!   Но всеки действа с това, с което разполага! Едни с мозък и знания, други - с друго....! Въпросьт е, да не е за сметка на околните, но на тях тогава им е най-сладко (нали затова са шаврантии?)!
  Стискам палци и успех! С поздрав и поощрение!