Дон Кихот

Пея си една песничка, вече час и нещо... Песента е на Чочо Владовски и се казва "Безсъние"
Чувствам се като последният Дон Кихот... Последният романтик и мечтател..


Пропадах някъде,
но всичко беше истинско,
страхът от удара,
очакването, сблъсъка
А после кацнах върху мислите,
и тръгнах по света нарамил кръста си
като медал върху ревера сив на времето,
оглежах от високо всички улици
и виждах рицарите стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници

А дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
които го закачаха от масице,
че днес дори в музея няма мелници
 И той загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората

Пропадах някъде
въртях се във доспехите
и се събудих гол
от писъка на вятъра
Моторен шум потъвеше във ехото
със рокерите, тръгнали на някъде
със рокерите, тръгнали нанякъдеее

А дон Кихот прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници
които го закачаха от масите
че днес дори в музея няма мелници

И той загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората

Пропадах, въртях се във доспехите
но се събудих от писъка на вятъра
моторен шум потъваше във ехото