Доживях:))

Не мога да повярвам на очите си:) Държа в ръцете си първата си стихосбирка:))) Мислех, че това  никога няма да се случи, но ето на- то е факт. Прекрасно е направена и си е цялата аз:) Не  спирам да се хиля като идиот (какъвто без съмнение,  понякога съм). Стана толкова изненадващо, че още не ми се вярва.

     От три години беше минала предпечат и чакаше за печат (сиреч, чакаше да събера пари).  Майка, решила да ме изненада, като ми я подари за рождения ден, но не можела да изтърпи времето до тогава и ми я подари по рано. Еееех!  Макар и да не в тиража, който исках пак ще стигне да раздам на най- добрите си приятели:))

    Денят не беше от най добрите, заключих се навън, без да искам и висях почти два часа, но вечерта си я биваше:)) Какво толкова- ще кажат някои- още една прашасваща книга по нечии рафтове. Обаче усещането е невероятно! Това са твоите мисли, твоите чувства, въплътени в материалното парче хартии, далеч не е същото като да го гледаш на монитора. Може би не е толкова красиво, може би е старомодно като виждане,  но и аз съм си демоде, а и с книжни разбирания..

   Чудесата са за това, за да се случват, нали :)