Довиждане колеги, довиждане Пловдив

Днес ми е много меланхоличен ден. Дали защото цял ден вали или затова, че много скоро се прибирам в къщи? Чувствата ми са много смесени. Радвам се за това, че в събота се прибирам в къщи(Благоевград), даскалото и изпитите приключиха и в същото време ми е мъчно, че доста дълго време няма да виждам колегите ми, с които само за няколко месеца станахме доста близки. Ще трябва да издържа и без гаджето цяла седмица!!! На някой ще му се стори смешно, но когато си жижял с един човек половин година, дори една седмица е много. Но ще го прежовея. В къщи винаги има с какво да се занимавам. А и има приятели, които не съм ги виждала откакто дойдох в Пловдив да уча. Дано да имам време поне сега да излезнем за по едно кафе, защото ще заминавам на 23-ти на бригада и няма да имаме друга възможност. А пък това пътуване... за него пък какво да кажа? Още повече съм се побъркала.

Вълнението е пълно. Като се съди по снощният купон май всички са доста меланхолично настроени. Слушахме изцяло Българска музика(преобладаваха песните на Емил Димитров), играхме хора, и за капак пяхме химна. Аз даже си направих няколко диска, които съм решила да си ги нося в Америка. Незнам дали ще има жъзможност да ги слушаме, ама така за всеки случай...

Но това е положението. Ще трябва да кажа довиждане. Все пак не е сбогом. Чакай ме, Пловдив, на есен купоните отнова ще са в разгара си.