"Довиждане живот"

“Хей,живот,здравей,здравей през теб ще мина с песен”-Довиждане,живот ще си тръгна от теб покрит с плесен(с извинение към Кидика)-с плесента на завистта,на неудовлетворението, на неразбирането,на това,че не съм си изживял живота както си съм си го представял.С плесента на това,че тук не те оценяват по това какво можеш,а на кого си човек.

Ще си тръгна оттук ,както съм дошъл на този свят покрит с лунаго, май така се казваше,само че тогава съм бил чист и непокварен -за разлика от сега.

С плесента на преходната периода-преди докато чакахме комунизма,а сега чакаме капитализъма- А бе с една дума,готов съм за главната роля в “Очакването на Годо”,ама кой е Годо и какво е аджеба,никой не знае.

Е,има и едно “но”-добре,че има обич на този свят и любов,която като чудотворната боя на ББ,пречи тази плесен да се лепи по душата и сърцата ни,пък ако случайно се захване след 2-3 искрени усмивки и радостни погледи се смъква от нас.

Тагове

есенни настроения на душата

Категории

Невчесани мисли

Нещата от живота

България

Коментари

Deneb_50 преди 17 years 5 months

Спокойно-имам в предвид някой да не се притесни,че наистина ще му кажа довиждане-нямам такова намерение напук на НОИ,ако е решил и дал Господ мисля да живея достатъчно дълго.;-)

ElaGeorgieva1 преди 17 years 5 months

Хубав постинг. Успял си едновременно да бъдеш много черноглед, но в същото време да оставиш на читателя искрицата опимизъм, която е нужна на всички ни...

А Годо и аз го чаках, но се уморих и си написах друга пиеса - по-динамична :). Сега се чудя как да сляза от магарето, на което сама се качих...

veselin преди 17 years 5 months

Като прочетох началото, реших да те поздравя със следното:

Почти ода

Отделяме се от живота, както пепелта от въглена,
а после зъзнем емоционално;
ако създаваме поезия - тя става стъклена,
ако извайваме стъкло - то не звъни кристално.

Добиваме усещане, че не живеем себе си,
че ни живее някой друг, но лошо ни живее.
Да се огледаме добре, защото във съседство
гори живот, докато ние тлеем.

Потта на селянина светва още в тъмно,
магарето тържествено му пее ода;
като пастир, излегнат върху стръмното,
градът ни кашля с няколко завода...

Добро със зло, красиво с грозно
от векове се разминават, поздравявайки се дружески.
Защо тогаз възпяваме отделно розата,
отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно?

Бих изкрещял: "Здравей, живот!", но е безсмислено -
кой влюбен е крещял на другия в ухото.
И вгледан в тия мъртви бели листи,
аз се уча да разчитам черновите на живота.

Добромир Тонев

princesatamani преди 17 years 5 months

Предизвикателството да живееш с мисълта че някога ще умреш е чудовищно, за тези които се страхуват от живота и от трудностите му и не допускат близо тази мисъл вътре в себе си ,като осъзната и като естествен завършек на всяко живо същество.Много е трудно ,но не е невъзможно да се справи всеки с това зверско предизвикателство всяващо много паника и страх.Важно е да правим каквото трабва.Да имаме вяра,която да ни води .Да се изпълваме с любов защото тя автоматично гони страха .Трабва да затваряме мисловните врати на страха и отчаянието.Успех.И на мен ми е трудно .Избрала съм си най трудния път по който стъпвам в живота.Но докато мога,докато съм угодна на висшите сили,докато имам дете което обожавам-защото в очите на детето майката е-Бог.Докато съм способна силно и страстно да обичам.Дотогава,дотогава,дотогава нека си пожелаем по една хубава коледна изненада ,пък пак ще си говорим.

Kopriva преди 17 years 5 months

Хм!!!!Тоя Добромир Тонев колко добре ме познава!!!

"Добиваме усещане, че не живеем себе си,
че ни живее някой друг, но лошо ни живее."

Deneb_50 преди 17 years 5 months

Благодаря ,Веско- за началото разбрах,ама за края хич-може би алкохола е виновен;-)

" Идваше и едно старо магаре за да провери дали са израсли магарешки тръни, бодливи,уханни и тръпчиви като внезапно осенила те любов."

" Ама и за ония не съм, още ми е рано.Искам да ти кажа,че не ми харесва този,явно или съм подранил или съм закъснял да се появя във времето и пространството.

Нали тези,учените разправят,че имало и други паралелни времена и пространства."

Ако не сте ме разбрали,не се притеснявайте-както казва един виден блогер-в мен живеят двама души,нищо,че има място поне за още един,стига да го пусна де:-))

Kopriva ,приличаш на мен -на млади години и аз се борих с неправдите като теб,но се оказа,че няма полза-пък и докато си сам-както е казал Апостола-губя само себе си,а след това вероятно губиш доста неща и за семейството си

Kopriva преди 17 years 5 months

Deneb,я се стягай!Млад,по-млад......Никакво примирение!Животът е един от най-трудните....Някой да ни е обещавал да ни е лесно?Примириш ли се,потъваш в бутилката на отчаянието.Семейството е да те подкрепя,разбира,обича,пътят,обаче е твой и го вървиш сам!Без риск,може и да не губиш,но няма как и да спечелиш!Хващай го тоя живот за гушата и го вкарвай в пътя,че и аз съм му вдигнала мерника и няма да му се даваме!И аз се промених много(тя тая държава те изцежда като лимон),но надеждата не я пускам,тлее,ама топли!

goldie преди 17 years 5 months

Много ме кефи черния хумор, затова припаднах от смях на второто изречение, но понеже и аз като теб ще живе поне още 100 години казах на пратениците на НОИ:"ПАК оцелях, въпреки намесата на лекаря".

Deneb_50 преди 17 years 5 months

ГЛАГОЛНО

Родих се-плаках,

влюбвах се –обичах,

разлюбвах -тъгувах,

ожених се-живях,

дишах-остарях.

Бях.

ЗАЩО?!?!

С риск да раздразня някой аристократи и философи пускам този коментар-аз на влакче с коментарите няма да играя ;-))))

goldie преди 17 years 5 months

Само не разбрах това:

"ожених се-живях"

Защо живях е в минало време? На пук няма да умираме. Ще доживеем пенсия!!!