Добър ден!

                                                                Често се чудя: как може да съм толкова умен и в същото време да съм толкова глупав

Преди да почнете да четете, трябва да знаете, че нямам никакви литературни или журналистически амбиции. Никога не съм се занимавал с писане. Напоследък започнах да чувствам необходимост да го правя, но много ме мързи. Надявам се, че сега, когато и аз като всички имам блог, това ще ми помогне да надвия на мързела си. Изпитвам нужда да споделя (макар и с непознати) някои преживявания, които, макар и съвсем не уникални, са изпитани от сравнително малко на брой хора. Изпитвам и нужда да споделям мислите си по много въпроси, които най-вероятно също няма да са уникални. Може би целта ми е не толкова да намеря единомисленици, а по-скоро хора, с които може да се води интелигентен спор.

С надеждата, че това няма да е последната публикация в блога,

Владо