Добре заварили ЕС

Отмина еуфорията. Дните ми пак са делнични. Празниците ми пак са си същите. Дразнещо е когато в магазина цеденото ми кисело мляко е поскъпнало с 30 % , но това се преживява. Много ме дразни усмивката на тъщата. Подсмихва се като Мона Лиза, като стане въпрос за акциза върху домашната ракия.
 Той тъста преживява тежки моменти сега. Вари си човека всяко лято по три казана джанковица. Аз подхващам тема за ядрените реактори и предстоящото поредно увеличение на цените на електроенергията а той:
 - Абе я им ...  м........а. Май ще трябва да правим казан за варене на ракия и да го крием в мазата.
 Така е, всеки възприема нещата различно. 
Убеден съм, че хубавото предстои. Ние май досега бяхме като цветен телевизор на който са изчезнали цветовете.
Сега след ремонта, ще започнем малко по-малко да откриваме, че светът бил по-бял, по-цветен.
 Е не трябва да се товарим със свръхочаквания, че да не стане като в оня виц...
Катастрофа. Мъжът е в болницата и му гипсирват двата крака. Доктора е приключил, измил си е ръцете от гипса и попълва досадните бумаги. Мъжът с треперещ глас и надежда в погледа пита:
- Докторе, като свалим гипса ще мога ли да "чукам"?
- Няма проблем. Ще можеш.-разсеяно отвръща доктора.
- Жив и здрав да си докторе, че до вчера изобщо не можех!
   
                                    Приятен ден на всички!