До любов се достига с любов...

Не понасях лъжи, комплименти.
Всяка истина беше ми щит.
Имах много сюблимни моменти.
Радост, щастие, бяха ми мит...

Не успях своя хъс да пречупя.
Обявих безпощадна война
и сърцето ми жадно затупа,
че кръвта ми не беше вода...

Постигах блестящи победи.
От успехите се разгорях. 
С усмивка умеех да стрелям...
Фанатик за любов даже бях. 

От водата направих хартия.
От природата - каменен зид.
Рециклирах света - мръсотия
и нададох тарзанския вик:

Ще превърна земята във обич.
Този свят ще е приказно нов.
Ще ухае животът на рози.
До любов се достига с любов!