До какво щуротии може да доведе скуката? :)

До какво ли не води скуката. Първото нещо, за което веднага се сещам, е една случка от преди няколко години. Една вечер от нямане какво да правя приех поканата на моя много добро приятелка да отида с нея на среща в клуб, в който се събират хора, интересуващи се от пещери, катерене и други подобни. Моята приятелка беше много запалена "пещернячка" и се събираха всяка сряда в това клубче.  Познавах някои от хората, които се събираха там,  но интересите им почти нямаха допирни точки с моите. Въпреки това отидох и си спомням много добре как по едно време вечерта влезе един мой много стар познат, който беше много "врял и кипял" по пещерите. Той беше много учуден да ме види и ме попита:
"Какво те води тук?"
Съвсем спонтанно отговорих: "Скуката"

Така е. Човек прави какви ли не глупости от скука. :) Ето и моята: Това се случи преди 6-7 години на Великден. Беше ми много скучно (да не казвам и тъпо). Бяхме се събрали у баба ми в Сливен по роднински. Големите си правеха кефа, а ние се чудехме какво да правим от скука. Бяхме изпочупили вече всички яйца, само моето беше здраво. Тогава не знам какво ме прихвана и реших, че то трява да бъде счупено на всяка цена. Уви, нямаше с кого да се сборичкам и тогава хвърлих яйцето на стената. Братовчедите умряха да се смеят, а баба ми възкликна : "Ивке ма баба, добре ли си!". ... и тая простотия само от скука... #ЗАПЕЧАТАНО С ЦЕЛУВКА - LADY IN RED

Като бях малък имах един приятел, на когото всички викаха Геша (Геш Келеш Народна Младеж)... та с него вършихме всякакви щуротии.
Веднъж видяхме едно ограбено мазе, което беше във входа на един блок. Единственото, което бе останало бе един компот от череши...
И разбира се, ние го отворихме и почнахме блажено да ядем този компот. По средата , точно преди да свърши на мен ми хрумна гениалната идея да си засадим череша и някой ден да берем черешки от нея и да си варим компоти, да отворим фабрика и ...абе детските мечти нямат край.
Запазихме една неизядена черешка и я пазехме зорко докато намерим нещо, с което да копаем. С подръчни средства (една дъска, пръчка и нещо друго) изкопахме дупка, която днес като се замисля става за заравяне и на ядрени отпадъци :)
Заровихме ние черешката, като аз вещо обяснявах (бях чел) че месестата част по нея служи като храна за костилката и не трябва да и се облизваме.
После както си му е реда, трябваше да я полеем. Обясних на Геша, че тъй като живее наблизо, трябва да напълним една кофа вода. Той обаче каза че майка му е забранила да изнася легени, затова напълнихме една найлонова торба и така три пъти до "обекта".
Поляхме!
И така два дни!
Накрая след дискусии решихме, че не можем да оставим така дръвчето без надзор, трябва охрана! Тогава нямаше СОТ, така че намерихме едни жици, направихме колчета и ги навъртяхме около тях за да е ВИДНО, че тук има нещо!
След още няколко дни усилено поливане се похвалих на мама, че скоро ще имаме компоти от череши (ние нямаме село, а това ми тежеше, защото навремето всички ходеха на село, само аз не!). Разказах и каква постъпка сме направили с доста гордост.
Тя се усмихна и попита: Компот от череши? Варени? Та те няма да поникнат!
БАМ! СЕТИХ СЕ!
Веднага звъннах на Геша и му съобщих тази вест...
Доскоро нашият СОТ стоеше още там, където го бяхме сътворили. Череша не поникна, но сега гледам са поникнали автомобили....

Скука? Какво е това? Въобще не ми се е случвало, колкото и да се напрягам да мисля

Най-скучният период в живота ми беше, когато на 15 години, в края на лятото, се разболях от варицела и , няма как, трябваше да преседя карантината от 10 дни вкъщи. След като научих наизуст програмата на кабелната телевизия, след като поизчетох доста страници от задължителната за училище литерарура и доста от разни там мои книжки, вече скуката надвисна застрашително над моето домашно карантинно съществуване. Оставаха още цели 5 дни!! И тогава извадих едни стари дънки, срязах ги и си направих раничка. ОК, "убих " един следобед свободно време, но после? Реших да си доискусурявам новата раничка, като си измислих един доста сложен начин на изписване на името на любимата ми певица - Bjork. Едни заврънтулки, едни цветове, бедна ви фантазия. Но как да ги избродирам? Никога преди това (а и след това) не би беше хрумвало да се уча да бродирам или да шия гоблени. Та се наложи и сама да си измайсторя бодовете. И се почна едно бодене, по цели часове няколко дни поред. Накрая надписът стана - готин, наистина. Малко след това свърши икарантината и забравих и бодове и всичко. А раничката? - така и не съм я изваждала от шкафа след това...