До Чеснохова и обратно.....пеша

Да уточним още сега - не участвам за наградата, щото бира хич не пия и не ща да ми я пробутвате :) Разбирам да давахте 50 шоколада - първа съъъъъъъъм, ама не, бира...
Покрай първия участник в конкурса за пътеписи /този на Таничка - много забавен и приятен, много се смях :)/, ми дойде музата да напиша как стигнах до Полша през 2002 година и какво ми се случи. Ех, отдавна беше. Доста работи ми се губят, тя склерозата не прощава никому...
През 2002 г. все още имах доста повече свободно време и можех да си позволя подобни обиколки :) Тогава се организираше това пътуване, чиято цел беше да се стигне крайната точка  - Чеснохова в Полша. Това място е свято, всяка година хора от цял свят ходят до там, като идеята е да се стигне  пеша, защото това е поклонение. Пътят до там беше пълен с перипетии и с какви ли не странни ситуации, спали сме на какви ли не места по селата в Полша. То затова е поклонение, както и за мен беше лично изпитание на силите и духа :)  Но пък накрая чувството за личен триумф, че си изтърпял всичко това е наистина доста приятно :) От София тръгнахме с автобус. Бяхме доста хора. Няма да мога да разкажа за всичко, защото наистина доста неща съм забравила, но ще спомена най-вече това, което помня и до днес и дори се сещам често за тези ситуации. Първото нещо, което много силно помня е, че някъде в Словения ни се развали автобуса. Беше някаква невероятна жега, май беше юли месец. Шофьорът ни остави в едно тихо селце и отиде да търси сервиз. Ние се разположихме на една зеленя поляна под дърветата на сянка и хапнахме. Междувременно ни беше интересно самото селце. Изглеждаше безлюдно - имаше хубави, чисти и спретнати къщи, но по улиците нямаше жива душа. В средата на селото имаше една църква. Следобед изведнъж селото се съживи, камбаната взе да бие - имаше следобедна служба. Хората взеха да излизат от къщите си и да се стичат към църквата. Беше наистина много контрастно, защото до момента беше тишина и спокойствие. По-късно се запознахме със свещеника, който водеше литургията и той ни покани цялата група в къщата си /как ни събра толкова хора, не знам/ и взе да ни гощава сякаш сме стари познати :) Беше наистина много приятно гостоприемството му.
В Краков прекарахме само един ден, разгледахме много интересни места и от този ден нататък почнахме да вървим твърдо всеки ден пеша по 22-30 км. на ден. Доста беше изморително, а и беше голяма жега на моменти. По пътя спирахме да хапнем и да починем. А докато вървяхме пеехме песни, за да поддържаме духа . Всеки ден се събуждахме на различно място. Но навсякъде отношението към нас беше много хубаво - поляците подкрепят изключително много това поклонение, въпреки че поклонници има през цялата година и би могло да се получи някакво пренасищане. По пътя много често хора бяха изнесли плодове или други неща, с които да се подкрепим, докато вървим. Случваше се и сами да излизат и да ни предлагат храна. Всяка вечер пристигахме на ново място, имахме организирано определено място, където да пренощуваме. Най-вече спяхме в училища или други подобни сгради. Една вечер се получи много емоционална. Случи се така, че нещо не беше добре организирано и нямаше къде да спим. Оказа се, че в цялото село може да спим само в един....обор. Някои от нас приветстваха тази идея много добре, бяха любители на по-екстремните ситуации :))) В обора разбира се нямаше животни, беше празно, но все пак на мен не ми хареса много тази идея. Възползвах се от другия вариант - с още няколко приятели и приятелки спахме в една църква наблизо - в предверието, на мраморния под. Беше доста студено, така че всички спахме с якета в спалните си чували. За всеки случай си направих няколко снимки в обора, за да мога като се върна да се смея и да си спомням този момент :))) Една друга нощ пък спахме в една зала, в която предишния ден бе имало сватба. Всичко беше украсено за събитието и беше шарено :))) Междувременно си бях поставила за цел да стигна до Чеснохова като вървя само пеша. С групата ни винаги имаше една линейка, която караше плътно след нас. Хората го бяха измислили. Аз до сега не бях ходила по толкова километри на ден и си мислех, че основния проблем ще е в това да не се изморя. Но проблемът се оказа съвсем друг. Още на третия ден ми се разтегна сухожилие на крака и ме болеше доста неприятно. Един приятел ме заведе до линейката и трябваше да ме спасява с руския си, защото аз с моя английски се оказах доста неактуална. Повозиха ме малко на линейката, докато групата продължаваше да върви пеша, но аз си бях наумила да вървя пеш и се опитах скоро да се присъединя към останалите.
Помня още, че в едно от селата една полякиня не помня как точно ни покани на обяд в нейната къща. Къщата й беше голяма с хубава градина. Събрахме се всичките и беше прекрасно – зеленина, спокойствие, гостоприемство :) и всичко това от една непозната жена, която дори не видяхме повече :)
Пътят до крайната точка – Чеснохова – май се оказа най-труден. Вече  бяхме доста изморени, а и последните напъни обикновено са най-трудни :) Самото място беше пълно с много поклонници като нас от най-различни националности. Имаше храм на Дева Мария, където всички влязохме и изпълнихме нещо като обичай – обикаля се не помня колко пъти около една икона на Дева Мария и всеки си пожелава нещо. То трябваше да се сбъдне. Аз си пожелах скоро да срещна някой, когото да обичам. След няколко месеца и след други любови, които не могат да се сравнят с настоящата, срещнах Тери :) ...