Днес е празникът на Червената бабчица, другари и другарки!
Светла дата се задава, другари и другарки :)
Сите почитатели на майор Деянов - вече министър, трескаво подготвят червените байрячета, за да отпразнуват както подобава 9-те септември!
По този случай, от името на първичната партийна организация "Честен пияница" в Овча купел, ги поздравяваме със следния кавър на култовия шлагер "На всеки километър":
Тях червеното знаме роди ги,
нас червеното вино опи ни
Те са за четвърти километър (2),
ние пък сме в кръчмата на Петър!
Пада другаря в мръсен гьол,
пада за теб - алкохол!
Но ще изгрее и стане той
малка пияна свиня (2)
Хаха. Смърт за Комунизма :-)
-----------------------------------------------
ТАНГРА - Това е Небето!
ТАНГРА - Тoва е Земята!
ТАНГРА - Това сме ТИ и АЗ!
Че ако вземе да ти прати някоя Червена бабчица с "Калашников" в ръката :)
Или още по-лошо - Митко Бомбата :)
Хаха, готино стихче. Трябва да пробваш и тоя занаят. Аз поздравявам всички, които чувстват девети за свой празник (аз не го :), а на останалите бих искал да пожелая скоро 9ти 9ти да не е с нищо по интересен от 10.09, 11.09 и така нататък до 21ви :)
Честито и на новия премиер и неговата очарователна другарка в живота (наистина се възхищавам от филмите и репортажите на новата премиерша, тя е върха!).
А комунизмо, както и пънко нема умре :D
Лека нощ!
се омъжи за избраника си, че станаа за резил. Лично аз смятам, че човек, който не е създал семейство, едва ли може да управлява цяла държава. В крайна сметка Станишев, треба да я земе официално (и граждански брак признаваме, че нали недолюбват църквата червените) и да пробва да изгради първо държавата си в личен план - да й направи един-двама граждани, които да управлява - та да види как е (желая му го от сърце), а после да се натиска да ръководи страната ни.
Както викаше дядо ми - он като нема ни дете, ни коте, от дека ке знае как да сочи верната посока на народа :)
Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
Пада другарят в смъртен бой,
пада за теб, свобода,
за да изгрее и стане той
малка червена звезда.
Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори радостта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
(Просто добавям оригинала...)
Съвсем вярна постановка, другарю! Требе да се знае и оригиналният текст на парчето.
Между другото, филмът никак не беше лош и минаваше за най-дългия екшън-сериал в соц. страните.
Любим ми беше образът на Велински :)
Аз пък пазя много смътни спомени от него.. Как майор Деянски беше зад някакъв камък и хвърляше някакъв взрив, ако се не лъжа... Но, така сме ний, младото поколение, почти нищо не помним от онез времена... Помня обаче опашките за хляб и как някой хора спяха пред магазините...
И правилно помниш, Веско. Миналото не трябва да бъде забравяно, за да не се повтарят грешките - ама ей на - пак го сторихме. Народ с къса памет сме си ние. И ми се струва, че ако има официална статистика за болните от Алцхаймер, ние вероятно сме първи в света. Старческите деменции ни обсебват още от най-ранна възраст, да му се не види!
Един мой познат твърди, че за да се промени положението ке требе неколко поколения направо да се хвърлим от някоя скала, понеже само това бил начинът да разчистим тотално пътя за младите поколения.
Оти иначе само ги засипваме с атрофирали спомени, които са вредни и безполезни.
Ама той бат' Серги, всичко за сържавата прави, бе другарю! Той за това няма време да се ожени и да гледа деца. Вервай му.
Честит празник :))