Мисля, че е по-скоро нещо индивидуално. Понякога има толкова прекрасни дни, в които си казвам, че предраполагат всички хора наоколо да се усмихват. Но, уви, има хора, които нито жестове, нито усмивки, нито слънцето, нито лекият полъх на вятъра, нито храст от рози, нито смях на бебе...могат да ги зарадват. И това е, защото те не забелязват тези неща;или ги подминават; или ги приемат за по-маловажни от проблемите си, защото не вярват, че ако се вживеят в цялата тази красота, и вдъхновение за решение на проблемите си ще получат...
Вчера денят ми бе тежък, върнах се изморена и леко унила. Но в стаята си намерих мили предмети, на които да се зарадвам, за които да си спомня, възвърнах вдъхновението си за кратко и написах разказче. Мисля, че всеки ден човек може да немери нещо красиво и трогателно за него. :)
За съжаление за много хора в България отминаващият ден, както и предната нощ, бяха кошмарни. Пловдивско и Пазарджишко са под вода, положението е трагично, хората са обезверени и отчаяни. На фона на тази тъжна картинка не мога да се усмихна на нищо.
Строго индивидуално е това какъв е деня. За всеки човек денят е различен. Защото всеки един от нас се интересува от различни неща, един го радва едно, друг - нещо съвсем друго. А и всеки си има различни проблеми. И да, подкрепям предишния коментар - с тези наводнения из цялата страна, едва ли този ден е бил хубав за онези, които са далеч от нас и живеят при съвсем различни условия.
Вчера денят ми бе тежък, върнах се изморена и леко унила. Но в стаята си намерих мили предмети, на които да се зарадвам, за които да си спомня, възвърнах вдъхновението си за кратко и написах разказче. Мисля, че всеки ден човек може да немери нещо красиво и трогателно за него. :)