Дисонанси

Бяло е в мислите ми,
колкото черна е не засятата угар.
няма го сеяча, да засеежеланата от него култура.

Моите мисли са безвремие,

извънвремие, довремие,

превремие, липса на време....

Моите мисли са бели листа,

на които денят

пише битието си.

Моите мисли са...

недомислени.

дори за мислене

трябва време.

Моят мозък е

чисто бял,

с леки пръски

сиво кафяво...

Зло не помни той,

добро не помни...

Моят мозък

не помни... пре- много

Аз със много не го и товаря,

(за да не прегрее клетия,

че ми е модел 41-ва)

Моят мозък е моята крепост...

Моята крепост

определено е пуста,

само разни прилепи

и спомени за жени,

из глухите коридори

се лутат

Бяло, бяло е всичко във мен.

Това определено е

душевен далтонизъм...

Бели спомени, бели надежди,

бели планове, бели мечти,

бели листи не изписани, пред мене...

и хиляди бели мечти.







Цветну й в мислите ми,

тъ чак шарину.

Вързъл съм

кънкити

връз военни

кубинки

Барабанчици,

за бой!

Бъръ- бъръ- запой!

Шаринку мий идно тъкова,

кът панайрджийскъ пълаткъ...

Памук на клечка...

панаирджийска мечка

(да мъ чуй Бриджит Бърдо,

чи шъ ма съприкяса

или шъ ма удуши

с блиджитки...).

Цапъницъ мий,

кът палитръ

чуторатъ-

бялу мистенци ни останъ...

Ма туй е млъдежкъ пъпкъ-

не зъ умиргане ранъ...