Дискриминирана ли е жената у нас?
От известно време попадам на все повече и повече теми из интернет на темата “Колко онеправдана е жената и колко е дискриминирана”. Дълго време избягвах да засегна този въпрос защото отдавна съм се убедил, че по него представители от двата пола не могат да постигнат съгласие, но въпреки това реших да напиша статия по темата. Моят опит във сериозните връзки е малък но все пак мисля, че няма да съм голословен. Ще започна с това колко било неприятно на мъжете съпругите им да работят. В това няма нищо лошо, не, че смятам мотива за това който винаги е “Желая да съм независима” за сериозен. Много хора поне у нас не само жени но предимно такива когато заемат някакво чиновническо място мислят, че са постигнали голям успех в живота си. Всъщност какво толкова е това постижение? С какво толкова допринася за нейтата независимост. Обикновенно такива жени са в най-добрия случай счетоводителки, на не особено добра заплата. Обикновенно и толкова работят, затова и рядко искат повишение. Други са нещо средно между секретарка и момиче за всичко. Тази работа толкова ли е необходима за да си струва да пустее дома ти, и децата да ходят по детски градини, където всички знаем как се грижат за тях? Изкючвам разбира се съпруги които го правят защото мъжете им не хаят за семейството или дават толкова колкото да имат някакво оправдание. Има разбира се и жени които заемат високи постове, но колко от тях са достигнали това поради своите да ги наречем професионални качества? Аз лично познавам само една която не е някоя хубавица и която ми беше съученичка та знам и интелектуалното и ниво която е на висок пост. Дълго време търсих обеснение на това и накрая отговора излезе по-прост от колкото си мислех - просто е дъщеря на когото трябва. Вярно е и друго, че у нас поне рядко мъж на средна заплата може да покрие доволно нуждите на семейството. Тъжен факт но не можем да не се съобразим с него. Лично според мен жената би било много по-добре да подтикне съпруга си към повече работа вместо той да се прибира в 18:00 часа и да играе карти със съседите, отколкото да ходи на някаква безпереспективна служба. Скучно било вкъщи. Аз самия съм домошар и не мога да твърдя, че е така, но тъй като повечето хора го казват навярно е истина. Ами никой не е казал стой си вкъщи. Излез, иди на разходка, на среща с приятелки, заведи детето на интересно място. Тук не сме талибани та жените да не излизат от къщи без придружител и покрити от глава до пети.
Идва другият мотив “Ако си търсиш домашна помощница - наеми си такава”. Големият въпрос “Кой трябва да върши домакинската работа?” отново е на преден план. Мисля, че както в комедия на Добри Войников и ние криво разбираме да кажем не цивилизацията, защото уж сме цивилизована нация, а Европа. Аз самият имам наблюдения на средно статистически европейски семейства, както и на няколко които са не от работническата а от средната класа. Жената там наистина работи, но обикновенно докато стане майка. Също така домакинската работа също е нейна. Друг е въпроса, че там мъжете преди 21 часа не се прибират от работа освен в събота. Просто и там жена, чийто съпруг не е бизнесмен няма домашна помощница, а и дори тези които имат, рядко им вършат всичката работа. Нали за да има домашни прислужници поне те самите се предполага, че нямат такива? Но тъй като поне у нас истински мъже се срещат вече рядко то не бива да виним жените, че също се промениха. Но това което винаги ме е учудвало е факта, че винаги търсещите равноправие жени (което поне аз не виждам да го няма) щом се наложи да се върши някаква да я наречем “мъжка работа” винаги бягат от нея с мотива е “аз съм жена”. Когато се иска дадена позиция тя се получава не само с предимствата и но и с недостатъците и, това го знаем всички. Това което не ми харесва е, че аз нямам нищо против жените да носят панталони но не ми харесва да се опитват да набутат мъжете в полите си. Защо работата се дели на мъжка и женска? Според мен се прави защото дадена работа едните вършат по-добре другите по-зле. Ето пример с мен. Дълго време съм водил ергенски живот и домакинството водеь естествено аз. Изчистя къщата и след час ми дойде някоя приятелка на гости и каже “Я виж там какви паяжини си оставил”. Факт е, че поне аз, а и повечето мъже колкото и да се стараем просто нямаме усета на жената за чистота и домашен уют. Как да изчистя добре като съм минал оттам с прахосмукачката и тези неща са ми убегнали. Същото е и с подредбата в дома. Просто на мен например не ми прави впечетление, че възглавничките на леглото са развърляни напред назад, достатъчно ми е, че са там. Кой свестен мъж ще остави жена си да мъкне тежести например. Аз съм по-силен и мога да направя много по-лесно от нея без да се умора. Защо да я карам нея да оправи някоя повреда когато ще го направя много по-бързо от нея и да я карам да се цапа? Но се стига до въпроса, че мъжките задължения са един път в седмицата, а може и по-рядко, а домакинските са ежедневие. Истина е, и изглежда несправедливо. Какво да направим в случая? Когато има основателна причина аз винаги съм готов да помогна с нещо. Приятелката ми например има чувствителност към миещи препарати и винаги мие с ръкавици които се късат влиза и вода с една дума мъчи се. Аз нямам подобен проблем и почти винаги и помагам с това задължение. Налага и се да закъснее - с оскъдните ми кулинарни умения ще приготвя някоя вечеря. Винаги може да се постигне съгласие по според мен да се помага а не да се прехвърля работата.
Друго което срещам често е, че жените не искали да бъдат приемани като украса на мъжа и да се държат с тях като с “празноглави кукли”. Хубаво, ама като някои се държат точно като такива. Онзи ден отивам на кино и виждам някаква “грация” с коса на слама от перхидрол с ботуши до коляното и с тонове грим и така стъпва сякаш света е в краката и. Не можах да сдържа смеха си колкото и да е невъзпитано и получих един сърдит поглед и вдигнат до небесата нос. Защо момичетата са такива? Ами защото такъв пример им се дава. Най-яркия - нашите велики поп-фолк звезди. Явно искат да бъдат на пиедестал и всички мъже да им се възхищават. Един път си купих списание Плейбой и бях доста развеселен като видях, че момичето на броя в кратко описание за себе си в графата любими писатели се бяха наредили Дарвин, Макиавели и Волтер. Стува ми се, че точно последния беше казал, че ако за ума трябва доказателство то за красотата не е нужно. Може ли едно момиче на 18 години което не знае още нищо за живота да може да разбере философ като Волтер? Да не говорим за Макиавели. Може и да ги е, чела но аз поне когато препрочитам някоя книга винаги я разбирам по-различно (надявам и по-добре) отколкото съм бил по-млад. Младежите ни като цяло които трябваше да променят държата след прехода според мен като цяло са направо едно изгубено поколение. Никой не иска да работи, всички мислят само за лесна печалба (по възможност голяма). Държава само на измамници, търговци и певици няма и не може да има. Спомням си една мисъл на Виктор Юго, че който бяга от труда рано или късно го получава под формата на наказание.
Малко се пооклоних от темата затова ще се върна към следната фраза която ми направи впечетление “Нима не можем да показваме свободно, че имаме умствен багаж и, че чистенето и държането на тигана не ни е основна цел в живота?” Не виждам кой пречи на жените да използват умствения си багаж. То ако мъжете толкова се дразнехме от това една жена да е по-умна от нас направо нямаше да имаме миг спокойствие, защото има много умни жени. Понякога и аз се дразня когато някоя жена започне да демонстрира интелекта си но никога не е защото е по-умна а защото обикновенно го прави по възможно най-сложния начин с хиляди ненужни думи. Има дествително много мъже които незнам защо твърдят, че жените били глупави, това е глупав предразсъдък, просто жените обикновенно са по-големи мечтатели от мъжете и понякога прекаляват с празните приказки. Някога играех шахмат и обикновенно жените ме побеждаваха по-лесно (оправавах се с това, че ме разсейват с красотата си :) ).
В заключение да задам въпроса - Дискриминирана ли е жената у нас? Лично според мен не е. Дори напротив. Не една работа съм виждал да се заема от жена нямаща нужните качества което се вижда след време, но просто е красива. Веднъж участвах в един конкурс за векторни илюстрации, не ме одобриха и след като забелязах, че от 20 избрани 19 бяха жени и след като видях работите им направо попитах, моето недопускане на факта, че нямам хубави крака ли се дължи ми се отговори да не питам. Не виждам и жените да са по-зле платени от мъже заемащи същата длъжност (нещо което в любимата ни Европа съм виждал). Просто не виждам с какво са диксриминирани жените, че постоянно се оплакват от това. Струва ми се, че вече се прави по навик или просто за вдигане на шум. Нямам бог знае какъв мироглед върху положението говоря само от лични наблюдения та бих се радвал на мнения които да ми помогнат да разбера има ли дикриминация.
Опитах се да бъда страничен наблюдател а не представител, твърде е възможно да не съм успял и да обидя някого, затова искам да кажа, че не съм имал такива мотиви.
Идва другият мотив “Ако си търсиш домашна помощница - наеми си такава”. Големият въпрос “Кой трябва да върши домакинската работа?” отново е на преден план. Мисля, че както в комедия на Добри Войников и ние криво разбираме да кажем не цивилизацията, защото уж сме цивилизована нация, а Европа. Аз самият имам наблюдения на средно статистически европейски семейства, както и на няколко които са не от работническата а от средната класа. Жената там наистина работи, но обикновенно докато стане майка. Също така домакинската работа също е нейна. Друг е въпроса, че там мъжете преди 21 часа не се прибират от работа освен в събота. Просто и там жена, чийто съпруг не е бизнесмен няма домашна помощница, а и дори тези които имат, рядко им вършат всичката работа. Нали за да има домашни прислужници поне те самите се предполага, че нямат такива? Но тъй като поне у нас истински мъже се срещат вече рядко то не бива да виним жените, че също се промениха. Но това което винаги ме е учудвало е факта, че винаги търсещите равноправие жени (което поне аз не виждам да го няма) щом се наложи да се върши някаква да я наречем “мъжка работа” винаги бягат от нея с мотива е “аз съм жена”. Когато се иска дадена позиция тя се получава не само с предимствата и но и с недостатъците и, това го знаем всички. Това което не ми харесва е, че аз нямам нищо против жените да носят панталони но не ми харесва да се опитват да набутат мъжете в полите си. Защо работата се дели на мъжка и женска? Според мен се прави защото дадена работа едните вършат по-добре другите по-зле. Ето пример с мен. Дълго време съм водил ергенски живот и домакинството водеь естествено аз. Изчистя къщата и след час ми дойде някоя приятелка на гости и каже “Я виж там какви паяжини си оставил”. Факт е, че поне аз, а и повечето мъже колкото и да се стараем просто нямаме усета на жената за чистота и домашен уют. Как да изчистя добре като съм минал оттам с прахосмукачката и тези неща са ми убегнали. Същото е и с подредбата в дома. Просто на мен например не ми прави впечетление, че възглавничките на леглото са развърляни напред назад, достатъчно ми е, че са там. Кой свестен мъж ще остави жена си да мъкне тежести например. Аз съм по-силен и мога да направя много по-лесно от нея без да се умора. Защо да я карам нея да оправи някоя повреда когато ще го направя много по-бързо от нея и да я карам да се цапа? Но се стига до въпроса, че мъжките задължения са един път в седмицата, а може и по-рядко, а домакинските са ежедневие. Истина е, и изглежда несправедливо. Какво да направим в случая? Когато има основателна причина аз винаги съм готов да помогна с нещо. Приятелката ми например има чувствителност към миещи препарати и винаги мие с ръкавици които се късат влиза и вода с една дума мъчи се. Аз нямам подобен проблем и почти винаги и помагам с това задължение. Налага и се да закъснее - с оскъдните ми кулинарни умения ще приготвя някоя вечеря. Винаги може да се постигне съгласие по според мен да се помага а не да се прехвърля работата.
Друго което срещам често е, че жените не искали да бъдат приемани като украса на мъжа и да се държат с тях като с “празноглави кукли”. Хубаво, ама като някои се държат точно като такива. Онзи ден отивам на кино и виждам някаква “грация” с коса на слама от перхидрол с ботуши до коляното и с тонове грим и така стъпва сякаш света е в краката и. Не можах да сдържа смеха си колкото и да е невъзпитано и получих един сърдит поглед и вдигнат до небесата нос. Защо момичетата са такива? Ами защото такъв пример им се дава. Най-яркия - нашите велики поп-фолк звезди. Явно искат да бъдат на пиедестал и всички мъже да им се възхищават. Един път си купих списание Плейбой и бях доста развеселен като видях, че момичето на броя в кратко описание за себе си в графата любими писатели се бяха наредили Дарвин, Макиавели и Волтер. Стува ми се, че точно последния беше казал, че ако за ума трябва доказателство то за красотата не е нужно. Може ли едно момиче на 18 години което не знае още нищо за живота да може да разбере философ като Волтер? Да не говорим за Макиавели. Може и да ги е, чела но аз поне когато препрочитам някоя книга винаги я разбирам по-различно (надявам и по-добре) отколкото съм бил по-млад. Младежите ни като цяло които трябваше да променят държата след прехода според мен като цяло са направо едно изгубено поколение. Никой не иска да работи, всички мислят само за лесна печалба (по възможност голяма). Държава само на измамници, търговци и певици няма и не може да има. Спомням си една мисъл на Виктор Юго, че който бяга от труда рано или късно го получава под формата на наказание.
Малко се пооклоних от темата затова ще се върна към следната фраза която ми направи впечетление “Нима не можем да показваме свободно, че имаме умствен багаж и, че чистенето и държането на тигана не ни е основна цел в живота?” Не виждам кой пречи на жените да използват умствения си багаж. То ако мъжете толкова се дразнехме от това една жена да е по-умна от нас направо нямаше да имаме миг спокойствие, защото има много умни жени. Понякога и аз се дразня когато някоя жена започне да демонстрира интелекта си но никога не е защото е по-умна а защото обикновенно го прави по възможно най-сложния начин с хиляди ненужни думи. Има дествително много мъже които незнам защо твърдят, че жените били глупави, това е глупав предразсъдък, просто жените обикновенно са по-големи мечтатели от мъжете и понякога прекаляват с празните приказки. Някога играех шахмат и обикновенно жените ме побеждаваха по-лесно (оправавах се с това, че ме разсейват с красотата си :) ).
В заключение да задам въпроса - Дискриминирана ли е жената у нас? Лично според мен не е. Дори напротив. Не една работа съм виждал да се заема от жена нямаща нужните качества което се вижда след време, но просто е красива. Веднъж участвах в един конкурс за векторни илюстрации, не ме одобриха и след като забелязах, че от 20 избрани 19 бяха жени и след като видях работите им направо попитах, моето недопускане на факта, че нямам хубави крака ли се дължи ми се отговори да не питам. Не виждам и жените да са по-зле платени от мъже заемащи същата длъжност (нещо което в любимата ни Европа съм виждал). Просто не виждам с какво са диксриминирани жените, че постоянно се оплакват от това. Струва ми се, че вече се прави по навик или просто за вдигане на шум. Нямам бог знае какъв мироглед върху положението говоря само от лични наблюдения та бих се радвал на мнения които да ми помогнат да разбера има ли дикриминация.
Опитах се да бъда страничен наблюдател а не представител, твърде е възможно да не съм успял и да обидя някого, затова искам да кажа, че не съм имал такива мотиви.
Както жените, така и мъжете си имат свястни мислещи представители, както и обратното. Може би мъжете изглеждат по-умни и по-можещи, защото са по-добри актьори и влизат бързо в ролята, докато жените са малко по - слаби в актьорските умения. А и да не забравяме типичното женско качество да "говорим" , което най-често показва за какъв умствен капацитет иде реч. Не мога да твърдя всичко което казах по-горе, но лично аз така го виждам.
Най-важното е да има разбирателство в семейството, било то от мъж и жена или от двама мъже примерно. Представете си двама хомосексуалисти........кой ще е жената и кой ще е "дискриминирания"? Според мен никой, просто и двамата ще правят компромиси и ще си помагат. Жалко е, че при повечето стандартни връзки мъж-жена това не се получава. Мисля, че думата "дискриминация" е синоним на думатата "страх" :)
Дано не съм засегнала женската част, но това е моето виждане. Нека има любов, а заедно с нея идват и другите отношения - уважение, подкрепа,всеотдайност.......
Интересна статия.
Да, жената е дискриминирана. По цял свят и в България в частност.
Понеже искаш мненията ни и си готов да мислиш, ще споделя моето мнение.
Основният проблем идва от самата Природа. Бременността и раждането на дете автоматично поставят жената в по-слаба позиция. Освен че за няколко години някой трябва да се грижи за нея и детето и' - да и' осигури спокойствие, храна, подслон, пари за памперси и т.н., и т.н.; освен че в този период тя е много ранима и често "с единия крак в гроба" при раждането; тя трябва за известен период от време да изостави почти всичко, с което преди се е занимавала. Ако е вложила безкрайни часове да учи за адвокат/лекар/архитект/инженер например, но иска да бъде добра майка и да гледа детето си поне една година - тя просто изпада от пазара на труда. Почти невъзможно ще и' е после да навакса предишното си професионално положение (амбициозните и' колеги няма да я чакат да кърми и да сменя памперси, а ще заемат мястото и'). Ще трябва да се примири с много по-ниска позиция/заплата. {Някои амбициозни жени оставят бебетата си на детегледачки веднага след раждането, други се примиряват с понижението и започват да се доказват отначало...до раждането на второто си дете, когато ще трябва да започнат всичко отново...).}
Когато не става въпрос за бременност и раждане, жените са дискриминирани заради външния си вид - както посочваш ти, красивите имат определено по-добър шанс за работа :).
Това, че мъжете си назначават красиви жени за секретарки, не е заради красотата на жените, а заради слабите ангели на мъжете :).
Въпреки че имам две деца и заради тях трябваше да се откажа от професията си, която много обичам, и да започна всичко отначало (хехе, като счетоводителка с ниска заплата, съвсем точно си уцелил с това наблюдение :)...въпреки че има и по-красиви жени от мен :), аз лично НЕ се чувствам дискриминирана. Моят личен избор е да не се оставям да бъда прецакана от статуквото.
Но не съм съгласна, че нищо не може да се направи. Вярно, едва ли може да се очаква работата да те чака 1 година, но могат поне да ти я заплатят и то толкова добре, че да не ти трябва мъж, за да помага финансово. Както и да ти платят още 6 месеца докато си търсиш работа отговаряща на квалификацията ти. И може би да задължат работодателя да ти пази мястото докато си в майчинство (в крайна сметка ако не той плаща заплатите ти докато си в отпуска, защо да не ти го запази). Честно казано нямам идея как е в момента положението с майчинството, но съм сигурна че може да се подобри. И знаейки за демографската криза, в която се намираме, мисля че това ще са прекрасно инвестирани държавни пари.
За армията-честно казано не мисля, че задължителната служба е напълно безмислена. Напротив, мисля, че трябва да продължи да бъде задължителна и за мъжете и за жените, но да е примерно по 1 месец в продължение на няколко години. Така е много по-честно и много по-ефективно. Няма да забравя при експлозиите в София онзи мъж, който още малко щеше да ревне пред камерата, защото било толкова страшно. И той ли ще ни пази ако стане война? Или войни вече няма?
Страшно ми хареса коментара на Ela Georgieva. Много добре е казала нещата, може би защото е минала по този път на работеща жена-домакиня-съпруга-майка с 2 деца. Ето и моето мнение:
Самата аз не използвам думата дискриминация, нямам този навик. Ще ти кажа защо аз работя и се опитвам да съм независима. Защото не е хубаво за никой да допусне да е зависим от друг човек. Все някой ден няма да го има този човек и тогава трябва да се оправяш сам(а). А ако до момента не си свикнала? Ще бъде едно ново мъчително начало, особено ако си била свикнала мъжа ти да те издържа, а ти по цял ден да си седиш вкъщи и да гледаш деца и да вършиш домакинска работа. Освен това още една заплата в семейството никога не е излишна, нали? В България живота е наистина труден и е почти невъзможно само един от двамата да издържа себе си, половинката си и евентуално детето им. Възможно е ако този някой работи като вол на няколко места, но не мисля че така трябва да бъде.
Не ми допадна обаче този момент: "Тази работа толкова ли е необходима за да си струва да пустее дома ти, и децата да ходят по детски градини, където всички знаем как се грижат за тях?" Оттук да разбирам ли, че гледането на децата и грижата за семейния уют е задължение само на жената? Ще ми се да вярвам, че това и двамата съпрузи ще го вършат с удоволствие, защото това е тяхното ОБЩО дете и техния ОБЩ дом.
А жената (умната такава) наистина има желание да работи. Не защото така е модерно вече, а защото (ще отговоря от мое име) има нуждата да се чувства значима, да разнообразява деня си като мисли и за други задължения освен домашните. Защото ако един мъж се прибира всеки ден при съпругата си, която по цял ден само домакинства и гледа детето, в един момент няма да има какво да си кажат. Това, че единият прекарва деня си между 4 стени най-често, а другия се вижда и контактува с хора може да бъде причина да се отдалечат, а може да бъде и причина за ревност. Ако мъжа може да разкаже как е минал деня му, жената какво да разкаже? Все едно и също: чистя, готвя и т.н.
Shuravi, много се радвам, че споделяш мнението ми за помощта. Когато единия закъснее или е изморен, защо другия да не сготви? Защо да не си помагат хората? Нали са едно семейство, не са просто два индивида от различен пол?
Манка, никъде не съм писала, че детето е проблем. Проблем е отношението на обществото - и на работодателите в частност - към бременните жени.
Както вече казах, за няколко години, докато е бременна и отглежда детето си, жената не винаги може да се грижи за себе си.
Обществото би трябвало да осигури на всяка майка нормално съществуване, поне докато не може да работи.
Е, аз съм виждала бременна в 8 месец да работи с много силен ацетон в завод за пластмаси, но това надали е било полезно нито за нея, нито за детето и'.
Нито за държавата. Която заради недомислената си социална политика по отношение на бременните майки ще трябва да впише в статистиките си още едно дете, родено с увреждания.
Е това ако не е дискриминация...
Изобщо пък да не споменавам колко хора биха отстъпили място на бременна жена в трамвая или на някоя опашка...
Темата наистина е интересна и обширна. Всъщност, като се замисля, единственият момент в който съм се чувствала неоценена като професионалист и човек, е като бременна и като майка на новородено.
Не се чувствам дискриминирана. Работя, за да успяваме да платим сметките и да осигурим на детето си необходимото. Никога не съм се чувствала зависима - по простата причина, че с човека до мен не се съревноваваме, а правим нещо заедно. Дали аз ще осигуря плащането този месец, или той - това е абсолютно без значение.
Напълно съм съгласна с Ела, че обществото не полага никакви грижи за майките. Нямаме културата и толерантността да отстъпим място в трамвай, та камо ли нещо повече. Като бременна в 8-ми месец съм чакала на опашка в аптеката 2 часа. Резултата беше, че на другия ден влязох в болница с високо кръвно.
Държавата няма как да положи грижи, след като самите хора явно нямат необходимост от такива грижи. Има протестиращи пенсионери постоянно, а никъде няма протестиращи майки.
Ela,Весели празници и много успехи в Bglog.