avatar

Димитровград

Днес се замислих колко обичам града си ... колко ми липсва когато не съм тук и колко ми е мъчно, че тук няма бъдеще за младите хора и населението е намаляло болезнено през последните 20 години. Всеки гледа да се изнесе нанякъде.. и ги оправдавам, защото тук наистина няма какво да се прави/работи. По тази причина липсват хора в границата от 18 до 30 годишна възраст - просто индивиди между тези две възрасти тук няма. Единствено по празниците голяма част от младите хора се връщат да се видят със семействата си и тогава градът сякаш живва и се усмихва.
А това е един прекрасен град .. особено сега, с този свеж мирис на липи и пролет във въздуха, с песните на славейчетата нощем, с трите си прекрасни, обширни парка, които някога са били истинско произведение на изкуството, а сега са запуснати...
Иска ми се да споделя с вас няколко снимки, направени от моят добър приятел Чавдар Димитров - Чочо, който освен прекрасен музикант е и добър фотограф и е заснел едни от най-прекрасните пейзажи, улавяйки красотата на Димитровград по-добре от всеки друг.

Люлякови стълби, водещи към центъра на града













Това е парк "Никола Вапцаров" миналата есен.














Река Марица, зад която се виждат слънчогледови поля














Отново в парк Вапцаров - на заден план се вижда първата астрономическа обсерватория, създадена някога в България - и тя е в моят град :)














Полуразрушената кула в парк Вапцаров
















Парк Марица














Есенен път покрай река Марица


































Красивата река Марица през есента














Пътят към центъра на града