Димитровград
Днес се замислих колко обичам града си ... колко ми липсва когато не съм тук и колко ми е мъчно, че тук няма бъдеще за младите хора и населението е намаляло болезнено през последните 20 години. Всеки гледа да се изнесе нанякъде.. и ги оправдавам, защото тук наистина няма какво да се прави/работи. По тази причина липсват хора в границата от 18 до 30 годишна възраст - просто индивиди между тези две възрасти тук няма. Единствено по празниците голяма част от младите хора се връщат да се видят със семействата си и тогава градът сякаш живва и се усмихва.
А това е един прекрасен град .. особено сега, с този свеж мирис на липи и пролет във въздуха, с песните на славейчетата нощем, с трите си прекрасни, обширни парка, които някога са били истинско произведение на изкуството, а сега са запуснати...
Иска ми се да споделя с вас няколко снимки, направени от моят добър приятел Чавдар Димитров - Чочо, който освен прекрасен музикант е и добър фотограф и е заснел едни от най-прекрасните пейзажи, улавяйки красотата на Димитровград по-добре от всеки друг.
Люлякови стълби, водещи към центъра на града

Това е парк "Никола Вапцаров" миналата есен.

Река Марица, зад която се виждат слънчогледови поля

Отново в парк Вапцаров - на заден план се вижда първата астрономическа обсерватория, създадена някога в България - и тя е в моят град :)

Полуразрушената кула в парк Вапцаров

Парк Марица

Есенен път покрай река Марица

Красивата река Марица през есента

Пътят към центъра на града

А това е един прекрасен град .. особено сега, с този свеж мирис на липи и пролет във въздуха, с песните на славейчетата нощем, с трите си прекрасни, обширни парка, които някога са били истинско произведение на изкуството, а сега са запуснати...
Иска ми се да споделя с вас няколко снимки, направени от моят добър приятел Чавдар Димитров - Чочо, който освен прекрасен музикант е и добър фотограф и е заснел едни от най-прекрасните пейзажи, улавяйки красотата на Димитровград по-добре от всеки друг.
Люлякови стълби, водещи към центъра на града
Това е парк "Никола Вапцаров" миналата есен.
Река Марица, зад която се виждат слънчогледови поля
Отново в парк Вапцаров - на заден план се вижда първата астрономическа обсерватория, създадена някога в България - и тя е в моят град :)
Полуразрушената кула в парк Вапцаров
Парк Марица
Есенен път покрай река Марица
Красивата река Марица през есента
Пътят към центъра на града
Абе какво да кажа, този фотограф е достатъчно добър за да бъде заведен до центъра на Кабул или Багдат и после на всички да ни се ходи там, че е много красиво.
Жалко, че нямам под ръка снимка на празният пазар в неделя следобед.
Решила съм обаче да не го правя
И да, фотографът е добър, много добър ... но не мисля че тези места щяха да са по-малко красиви, ако не ги беше заснел.
А аз с Пайнер нямам проблем от гледна точка на архитектурно загрозяване/разкрасяване на града. Имам проблем когато ме питат от къде съм, отговоря и после с един такъв патос в гласа ми казват "Ааааа Пайнер!!!", а аз "Ама аз не съм от ония". И така нататак...
Колкото до Димитровград някога наистина е бил красив град, но това е било мнооооооооооооооооооого преди да се родя. Някъде по времето когато баща ми е бил на моите години (края на 60-те до края на 70-те). Ама сега е просто жалка картинка. Да не говорим за изпотрошените и унищожени паркове, да не говорим за китните и спретнати квартали като Млада Гвардия и Вулкан, да не говорим и за тоалетните на славната ми гимназия.
Всъшност това, което е снимано на четвъртия и петия кадър ако не беше домпозирано толкова добре щеше добре да покаже разрухата на парк Вапцаров...
Абе трагедия.
Но първо една глупава история за един колега, който пет дена беше командировка до Кабул, Афганистан. Разправят, че после едва са го натикали в самолета, толкова му харесало. Отделно, че после два месеца беше на вълна "Колко е прекрасен Афганистан". Е да, но беше там пет дни и душата кой знае какво не беше разбрал от страната. Да го бяхме оставили за една година после да го питаме.
Та и аз така. След 18 години живеене в този славен град мисля, че просто не струва... Радвам му се само защото семейството ми и част от родата е там, иначе...
Помня едни потресаващо красиви детски разходки из парковете "Пеньо Пенев" и "Вапцаров" - накрая на "Вапцаров" се опъваше едно главозамайващо поле с макове. От Димитровград, където бях великодушно изоставена за отглеждане от баба и дядо, родителите ми ме запомъкнаха из София, която през 70-те години нямаше облик, който да допадне на дете (не знам дали и сега има...), а после щастливо ме приземиха в Пловдив, за което съм им много задължена...
Но Димитровград остави в детската ми душа спомен за много красиво градче, с много зеленина, акациеви дървета, люляци, добре оформени паркове... Жалко, че вече на никой от градоначалниците не му пука и не би искал да поддържа (когато е възможно и има налични останки...) или да изгради наново (?!?) красивите места на малките ни градове. Все пак са тъй заети с ояждането си...
Благодаря на Серенити и на добрият фотограф-приятел за тази виртуална разходка из спомените ми.... Подейства ми много добре!
Мислиш ли, че и на мен не ми се е случвало да кажа "Димитровград" и отсреща като в нескопосана игра на асоциации да ми извикат "Пайнер!" ... И мислиш ли,че това не ме дразни и фрапира?
Обаче ти описа такава апокалиптична картина като образ на този град, че ме потресе просто
Да, яд ме е за всичко разрушено. Защото като се разхождам из невероятния парк Марица, намиращ се на 5 минути пеша от вкъщи, минавам по мост, под който някога е имало река, по която хората са карали лодки и водни колела, а сега там в най-добрият случай се хвърлят отпадъци, прилича на голямо сметище, да не говорим за сбирщините наркомани вечер ...
Да, трудно ми е да се примиря, че болшинството избягаха,че на никой не му пука, но все още виждам величието зад разрухата (да, парковете са запуснати, разрушени - това го признах още в самият пост, но си личи какви са били някога и все още, през цялата мизерия, са радост за окото!)
Black Hawk , искаш ли да продължа с негативизмите на Димитровград?
Ами добре!
За целият ден от 24 часа ако се разхождаш непрекъснато по центъра, с най-големия си късмет ще срещнеш 10 човека.
Новите поколения там рушат, а не създават.
Страхотният театър, някога събирал велики актьори под купола си, е плачевно западнал...
Гъмжи от наркопродавачи ...е, в Хасково са повече де.
Пълно е с деца, чиято главна мечта е да станат чалга звезди.
Да продължавам ли? Мога!
Обаче няма.
Обичам си града. Затова съм готова да скоча да го защитавам от всеки и то със зъби и нокти (по същия начин защитавам страната си).
Тъй че, Blacky, моля те, запази негативизма си или поне го изразявай другаде...
А вие с Блекито сте малки и няма как да имате представа за комунистическите години на града си. Беше уникално мръсен като въздух - например, по небето се точеха разноцветни ивици мръсотии - от заводи и рудници, разни там азотно-торови, "Вулкан", консервни... С децата си играехме да гадаем какъв ще е следващия цвят, който ще се появи в небето - жълт, цикламен, гадно-сив, чисто черен, синкав, етсетера.... Тра-ла-ла.... Но иначе не бяхме чували за деца с три глави, или с пет крака, като принципно се раждат по индустриалните люлки...
А Дим-град си беше люлка на всякакви леки и по-тежички промишлености. И към него се били юрнали специалисти от всякакви браншове и градове, защото партията искала да се наливат основите повсемесно. А за компенсация се бяха издигнали китни паркове, за да има къде все пак да се подиша малко въздух без кислородна маска... Моите баба и дядо си шепнеха нещо кодирано, докато аз виках от възторг по красивите пейзажи. Но съм била дете и така съм виждала нещата. Те са си знаели цената на "пейзажите"....
Дори съм питала родителите си дали не съм сънувала нещо и дали наистина ги е имало тези паркове, или нещо съм халюцинирала. Наистина го е имало, само дето те не са имали времето и желанието да наслаждават няколко пъти в седмицата на цялата онази красота, която аз съм видяла, поради детска необремененост с реалности....
Сега, обаче, след западането на града като индустриален център, би могло да се повъзстановят парковете, които наистина бяха уникални. Доста градове съм посетила в живота си - наистина малко имат подобни красиви кътчета като парковете от детството ми...
Още веднъж много благодаря, Серенити.
Изобщо не съм ходила в Димитровград, та нямам лични впечатления. Мисля обаче, че всеки вижда, каквото иска.
Имах удоволствието по време на екскурзия до Залцбург да отида на гости на едни роднини на мъжа ми, и те, много развълнувани, ми казаха "Бързо сядай пред телевизора, ше има предаване за София!" С празнично настроение се настанихме да гледаме - и какво видяхме: циганетата, които спят на гарата върху шахтите (от които излиза малко по-топъл въздух), дрипави старци, които ровят по кофите.... докато се любувахме на тези хубости, течеше коментар за последните показни убийства....
Е добре, има я мръсотията, счупените пейки, просяците. Ако поискам, не мога ли да спретна същия такъв репортаж за Виена? Обаче по нашта телевизия никой няма да го излъчи, нали?
Та затова по-добре да не гледаме избирателно, а за грозното бихме могли да се погрижим според силите си.
Както вече казах събират ми се около 18 години живеене в този град, е не съм роден там. роден съм в Хасково, но това няма значение.
P.S. И аз живея на 5 минути от парк Марица... Да не излезем съседи?!
Иначе мога да ти кажа само, че защитавам именно защото се напада :) Не мога да понасям когато някой вижда само отрицателните страни на родния ми град. Да, със затихващи функции е.. и въпреки всичко, когато времето е хубаво, по центъра през 10на метра се срещат майки с колички и бременни млади жени. Което на мен ми говори много!
Иначе как да кажа. Не, не ти атакувам сериозно мнението. Просто ме избива на дивен цинизъм и какво ли още не като видя, че някой разпалено защитава нещо, което според мен не струва... вече. Но прости ми, не съм добър човек и ще вра в ада за това и други подобни. И погрешно не ме разбирай, много съм го обичал този град (все си кръщавах града Димитровград, когато играех на SimCity 2000/3000, а когато играех на Civ 2/3 столицата винаги се казваше Димитровград), но се разочаровах. И то ме разочароваха разни хора дето трябва да ти покажат един вди света. Класната ми и директорката ми на славната и "елитна" димитровградска езикова гимназия... Как да е.
За съжаление не съм ходила никога там, но снимките ме грабнаха! Има какво да се види и да те изпълни с топлина.
Снимките са супер. Имам спомени от почти всички места и утре се връщааам! Не съм си бил в Димитровград от 4 месеца и повече :)
А за Димитровград - готини спомени, готина компания, никой не остана обаче (випуск 97 на ПМГ-то), ако има 10, 15 човека от около 120 дето в момента да са си в Димитровград. Всички са(и аз де) или в чужбина или в София/Пловдив/Варна - и това е :(
А центъра е пуууст. Май всичко се изместило към Тулбухин?
Няма значение, ще се повторя ама - супер снимки :)