Диалози (2)

Преди време публикувах в общност “Бебе” интересни случки с моята дъщеря. Сега продължавам поредицата.

Въпрос на гледна точка

Вече си е време за ботуши. Божена желае да й купим нови, дори има ясна представа как трябва да изглеждат: да са момичешки, високи и когато не ги е обула, да не стоят прави (т.е. да са от мека кожа). Аз я увещавам: “Хайде първо да премерим ботушите от миналата година. Може още да ти стават”. Изваждаме ботушите, Божена си пъха крачето, обаче то влиза трудно.

– Имам лошото усещане, че са ти малки – казвам аз.

– И аз имам същото усещане, но е хубаво – намига ми хитрушата.

Обект на любов

Разни думи не са съвсем ясни и трябва да бъдат обяснявани – съвсем естествено за детската възраст, когато речникът активно се попълва. Последната дума, която обяснявах снощи, беше обект:

– Тази дума може да се употребява за много неща, най-общо означава някакво място. Често се използва за строителен обект например.

– А защо в магазините пише “Пазете касовата бележка до напускане на обекта”?

– Защото магазинът също може да бъде обект. Но също така мога да кажа: “Ти си обектът на моята любов”.

Божена ме поглежда с усмивка и заявява:

– Аз няма да напускам този обект.

Тагове

деца

весели случки

Категории

Ежедневие

Забавление

Нещата от живота

Семейство

Коментари

micromax преди 17 years 5 months

Малките са големи сладури :)

danieladjavolska преди 17 years 5 months

Децата са едни малки философи.Ако човек има време да им записва "изказванията"сега и на момента,защото утре няма да е същото...интересно нещо би се получило.Когато имам време го правя...записвам.

ElaGeorgieva1 преди 17 years 5 months

Хихи, страхотна е Божена! Хареса ми онова "спагетите са предястие" :).
Не знам как децата се научават толкова отрано да ни затапват с неща, на които ние нищо смислено не можем да отговорим :).

Pavlina преди 17 years 5 months

Наистина са сладури и философи. Мисленето и езикът им не са се стандартизирали и вероятно това е една от причините казаното от тях да звучи различно и свежо.
Като стана въпрос за затапването, се сетих, че често познавам собствените си характерни изрази и конструкциите на съпруга си в това, което говори дъщеря ни. Веднъж, когато беше много малка, я попитах кой е нарисуван на нейната пластмасова чашка в банята (а там е изтипосано едно мече с четка за зъби в ръка). Тя още не правеше добре разлика между първо и второ лице и изнесе един монолог, в който чух себе си: “Там е Мечо. Мие си зъбите като тебе. И плюе. А ти не плюеш”.
Съпругът ми пък често сътворява обобщаваши изречения от типа “Всеки нормален човек (прави еди-какво си)”. Обажда се той вкъщи по телефона и Божена напира да говори с него. Давам й слушалката, а отсреща (както после разбирам) баща й пита: “Защо толкова искаш да ме чуеш?” Отговорът: “Всяко нормално дете иска да чуе баща си”.