Диалог

Тя седи, подпряла е с една ръка главата си а с другата обръща стар пръстен към светлината
от часове разговорът ни бие като дъжд по щорите усещане за август и за светкавици без гръм
надигам се, отивам да направя чай, връщам се
споглеждаме се; после тя казва (и това го преживявам
отново и отново) - тя казва: Не знам
дали сексът не е илюзия
не знам
коя бях когато вършех тия неща
или коя казвах че съм
или дали се мъчех да почувствам
това за което бях чела
или кой всъщност беше там с мене
или дали знаех още тогава
че има несигурност в тия неща...

Ейдриан Рич