Дзен | Главна общност на BgLOG.net

Понякога, точно когато забравя за реката, която тече спокойно и мъдро в своето си корито, се случва да ми попадне нещо такова:

"Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си?"

И не ми остава нищо друго, освен да се запитам - а какво нося аз в себе си? Всъщност, мога да се запитам и друго нещо - когато оставям нещо на пътя, оставям ли го докрай, или запазвам в себе си половината от сянката му? Не знам кой е по- важният въпрос. Затова са коаните :)))

Категории

Размисли

Коментари

velikageorgieva преди 15 години и 11 месеца

Поздрави! Мъдро-нали!

Kopriva преди 15 години и 11 месеца

Винаги оставя следа пътят, който сме извървели,независимо и въпреки нашите желания...

ElaGeorgieva1 преди 15 години и 11 месеца

А, аз доста нося на гърба си - една топка за тенис, две гуми за кола и още неща, които се стремя да не си спомням...
Хубавото е, че сега ЗНАМ, че когато ми се яви следващият случай, ще го разпозная, ще постъпя другояче и няма да имам какво да нося с години после... Уча бавно, но все пак уча...

Zaprianov преди 15 години и 11 месеца

Ако някой знае отговорите на въпросите, които задаваш накрая, това би трябвало да си ти. За всеки случай ще ти кажа мойто мнениеМ

Каквото и да правиш, в каквото и състояние да се намираш и независимо от представи, вяра и желания, винаги ще носиш неотлъчно със себе си най- хубавите и най-лошите си преживявания. Колкото по рано свикнеш с това, толкова по-добре, защото идва един момент, когато... преставаш да ги смесваш – ако ти е хубаво, то наистина ти е хубаво без да се помрачава от лошите, респ. тъжни спомени. Не защото са изчезнали, а защото в резултат на голямото ти желание и твърда воля, ключа от входната врата вече ще е в твоя, а не в тяхния джоб.
Точно ти нито си захвърлила, нито изоставила нещо по пътя си. Приеми като недостатък, а не катопредимстмо. Защо ще мъкнеш със себе си ненужен, а често и силно обременяващ баласт. Просто се огледай, хвърли го в най-близката кофа за отпадъци, затвори й капака и се постарай ако не да го забравиш завинаги, то поне колкото може по рядко да мислиш за него – един от пътщата на забравата. Съвсем иначе стои въпросът със стойностните и скъпи „на сърцето ти” неща, защото те... не тежат, макар и понякога да са доста тъжни.

Има много притчи, мисли, учения, религии и т.н., които са много интересни и занимателни, но някои от тях могат да се окажат безполезни, времеядни, дори негодни и вредни за употреба, ако не се пресеят внимателно през вибрационното сито на нашата, реално съществуваща действителност.

ПП: Хареса ми. Третия плюс е от мен.

DenitsaDeni преди 15 години и 11 месеца

Според мен пък не става въпрос за изхвърляне на неща, все пак не можеш (или поне не трябва) да караш мозъка ти да забравя. По-скоро трябва да приемаш случилото ти се добро или лошо, да си научаваш урока и да продължаваш напред. Мозъкът ни не страда от спомени, на него това му е работата, да обработва сетивна информация. Той страда от прикачените емоции към тях, които понякога могат да ни парализират, а в общия случай просто да ни управляват създавайки шаблони на личноста ни. Пък на кой му трябват разни шаблони и етикети, ние сме безкрайни. :)

DianaIlieva преди 15 години и 11 месеца

Според мен става въпрос за онези неща, които са останали в нас без да сме искали. Понякога се случва да си припомня нещо от мириса на мокра трева и установявам, че нещото всъщност е останало в мен след години, в които съм мислила, че е прилежно забравено. Дени, пак си права :))) относно това, че мозъкът ни страда от прикачените емоции. Надявам се някога да се науча да се отърсвам от прекалените емоции. Така, че - Hrizaik е прав също: това не е предимство, а недостатък.

Kopriva преди 15 години и 11 месеца

"Понякога се случва да си припомня нещо от мириса на мокра трева и установявам, че нещото всъщност е останало в мен след години, в които съм мислила, че е прилежно забравено" Ей това припомняне ме провали на Майорка:))) Нарича се носталгия! Започна да ми нирише на тревата около дядовата ми къща, оприличавах хората на съседи от детството, сънувах любимите си места,които не бях посещавала години.....

velikageorgieva преди 15 години и 11 месеца

Благодаря за полезните разсъждения! А болката през годините? Преминава ли в агресия срещу себе си? Обидата- този скъп спомен-не пари ли цял живот?Дори да е взаимна!Има ли възможности за нови грешки?Как да останем силни и здрави без емоциите?

DianaIlieva преди 15 години и 11 месеца

Вили Георгиева, според мен няма да може без емоциите. :))) Но мъдростта е именно там - да успяваме на време да се отърсим от ненужните отрицателни емоции - напр. обиди. Ако натрупаните негативни емоции преминават в агресия (независимо накъде насочена), те задължително трябва да се "почистят". А възможности за нови грешки винаги има - дори само защото човек може да сгреши по хиляда различни начина спрямо едно и също нещо :)))

КоприНа, чудя се, дали си предполагала, че носиш със себе си дядовата си къща?

Kopriva преди 15 години и 11 месеца

Не съм предполагала, а и до днес ми е странно, че точно когато си мислих, че съм постигнала мечтата си, изплуваха картини от детството и ме върнаха в стартова позиция:))) Убедена съм, че преживявания и емоции са закодирани в нас и изплуват, в най- странни моменти, явно отключени от някакви стресови ситуации или решения, за да ни поведат по странния,предначертан път на собствената ни карма!

goldie преди 15 години и 11 месеца

Аз пък не обичам да нося товарите на времето и се старя да ги изхвърлям, понякога забравям, а друг път просто прощавам, ако това не мине просто игнорирам или зачертвам, но не обичам да обичам неща, които ме държат обърната назад.

velikageorgieva преди 15 години и 11 месеца

Много е важно,че никой не иска да бъде зависим от негативи!Въпреки това,така се стича живота.Е, искам да забравя,да надмогна,но то живее с мен.Значи си струва.Как да го хвърля в коша?Да, ключа остава в моя джоб,но душата знае,че ще бъде цял живот така.Има неща,които не се повтарят.Струва си понякога да не губим и малкото,което ни е давал живота,дори като спомен.

RositsaAtanasovaMin преди 15 години и 11 месеца

Всички носим 'сянката', Диде...И тя определено е цветна, със звуци и вибрации, които резонират в нас. И няма лошо - тя е "жокерът", помагащ ни да разгадаем миналото събитие или "присантиманът" нашепващ ни за бъдещето. А целта е една - тук и сега да вземем най-правилното за нас решение. 'Сенките' говорят на специален език, добре е да се вслушваме!