Децата! Пазете ги! – Първа част

Тази тема ще провокира у вас желаниеда ме биете, надявам се!

Това е една тема, която реших да напиша по вдъхновение на Кака ви Сийка, пък той се бил вдъхновил от Пипи.

Тук, въпросът, който поставям,  не е в това, нормално ли е родителите да насаждат страх у децата, плашейки ги “ с тъмно мазе с мишки“, “ с хлебарки“, “ с бубата“, „с баба яга“ и ала бала, та заспала, ами изобщо какво значи нормално възпитание, и какво значи да създадеш едно такова същество, и не просто да го отгледаш, ами и да го възпиташ.

Първо, аз съм против аборта,  щото това е бягство от отговорност, а ние трябва да се научим да поемаме такава. В някои случаи, обаче, сякаш си викаш – не е ли било по-добре майката да абортира, и да не й се налага да се „грижи“ за това дете, карайки го да проси, оставяйки го в ръцете на хищния татко, който употребява всичко, което му е под ръка – колан, полов член, цигари и други такива.

Когато казвам „хищния баща“, аз познавам хора, които са били трепани стабилно с колан, докато са били на 5-8 годишна възраст (баща им ги връзваше на дървото пред къщата и ги биеше с колан, а телата им приличаха на Иисус по време на „Страстите Христови“ – целите окървавени, едва дишащи, плачейки до един момент, а след това – просто забравяйки за миналото),: познавам хора, които са правили опит да убият 7 годишното си дете чрез одушаване; такива, които са насилвали родните си деца сексуално, и … сякаш животът ме сблъска и с противоположното – родители, които бият учители, заради това, че учителят набил малкия калпазанин.

За съжаление,човек е настроен да „трепе“ по-слабите от него, а децата са именно такива, да, Библията казва, че ние сме създадени в шестия ден, но … това е последният период, в който Бог създава каквото и да е – и той създава, едно животно, ама животното, е меко казано определение за нас (човеците). Ние можем да сме изроди!

У нас, сякаш не е прието, да не нашляпаш малкото дете, да не му се развикаш, да не го набиеш. Счита се, че това е проява на някакво неправилно, едва ли не, слабо възпититание. (демек, ако няма бой, викане и тн)

Така ли е, обаче?

Моят житейски опит, показва, че аз съм виждал деца, които са супер непоносими, щото техните не са ги възпитавали „стабилно“(разбиране според българските стандарти), и такива, дето са яли бой и са поумнели от боя. Обаче, познавам и обратните случаи – хем ял бой, хем станал бияч. И така…

Спомням си един „казус“ на проф. Емил Златарев, който ми преподаваше по Основи на правото в УНСС:

Представете си, неделя, майка с малката й пет годишна дъщеря. Двете се разхождат в парка, майката облечена с рокля, шита при местната шивачка, останал плат от роклята и решили да ушият и на щерката такава рокля (от остатъка на плата).

Вървят си двете  в парка, а навън топло, хубаво, слънчево време. Щерката, като дете, иска сладолед и почва малкия необуздан тормоз на малката над майката:  „Искам сладолед“, „Искам сладолед“ и така тормоза продължава известно време, а майката отвръща: „Няма да ти купя сладолед, защото ще си ИЗЦАПАШ новата рокля!“. След известен терор от страна на малката, майка купува сладолед и започва да й дава инструкции как да го яде, така, че да не изцапа роклята (която вече отбелязахме е просто остатък от плата на роклята за мама).  Детето, естествено, не чува мама, която му казва да не яде сладоледа прибързано, и … отхапва от сладоле голяма хапка, естествено студът в устата, кара малкото дете да го изплюе… къде? върху новата рокля!

Настъпва ужасът, майката казва на детето: „Ще стоиш зад пейката, докато не се стъмни, защото няма да се излагам с теб пред другите хора с мизерния ти вид. Ти си виновна!“

Детето застава зад пейката виновно, но то чувства вина до един, точно определен момент… вижда една буболечка и с малката пръчка почва да я удря, казвайки: “ Ти си виновна!“

Та кажете сега, кой е виновния за ситуацията, щото това, нас ни питаше професорът