Детство мое :)
Вчера с Тери имахме щастието да се радваме на хубавото следобно време. Разходихме се в Борисовата градина и прекарахме много хубаво.Там цари спокойствие, въпреки многото хора. Върнах се доста назад във времето, спомних си детството, защото минахме по места, по които като малка майка ми ме е водила много пъти и си спомних как съм се забавлявала тогава.
Ето едно от местата:
Тогава нещата изглеждаха много по-красиви. Тази мечка не беше толкова надраскана и тогава беше висока колкото мен.
После видях люлките, на които толкова обичах да се люлея като малка.
Беше страхотно удоволствие. Бях забравила какво е да се засилваш и да усещаш вятъра. Странното беше само, че около люлките имаше две момичета с около 5-6 години по-малки, които също се люлееха преди мен, и като се заговорихме, ми говореха на "Вие". Или много съм одъртяла
или вдъхвам много респект. Второто ще да е 
В никакъв случай не се чувствам твърде голяма за това, та самата аз се чувствах като дете, докато бях на люлката :)
После беше най-голямата ми емоция. Минахме покрай конната база в Борисовата градина, където има няколко много красиви коня. Също така имаше доста хора, излезни на хубавото време, които похапваха козунак и се наслаждаваха на опитите на едно момче да се научи да язди. Там се запознах се с този кон:
Голям сладур беше. И много приятелски настроен. Аз, като заек, а и като човек, който никога не се е качвал на кон, доста се страхувах да му дам нещо зеленичко за хапване. А горкото животинче беше гладно, защото беше изял всичко зелено наоколо. Единственото място, където беше останало нещо, беше зад оградата, където той нямаше достъп. Гледахме го как всячески се опитва да си издължи шията чак до там и да гризне нещо. Накрая се престраших и почнах да му давам:
Дълго време се чудех, дали няма да ми хапне и ръката и на няколко пъти се отказвах. А той ме гледаше спокойно и чакаше да ми мине страха. Много умни животни са конете....
А това е мястото, от където имам страшно много спомени. Не помня с кои мои приятели от детството съм идвала тук, но като видях мястото, ми изникнаха разпокъсани картинки, свързани все с него.
Сега като видях онази оранжева камила отзад, се сетих, че пропуснах да се кача на нея. Ех! Другият път :)
Приятели, ако имате време, разходете се. Времето вече е слънчево и приятно и можете да си спомните толкови детски случки по тези места, а и да избягате от мислите за проблемите от ежедневието. А накрая можете да завършите разходката в парка с ядене на семки и гледане на природата, където очевидно братята пенсионери отдавна са открили че могат да релаксират от "напрегнатото" си ежедневие, хапвайки сладолед. Само за информация - броят на пенсионерите, сравнен с този на семействата с деца май е в полза на първите
Ето едно от местата:
Тогава нещата изглеждаха много по-красиви. Тази мечка не беше толкова надраскана и тогава беше висока колкото мен.
После видях люлките, на които толкова обичах да се люлея като малка.
Беше страхотно удоволствие. Бях забравила какво е да се засилваш и да усещаш вятъра. Странното беше само, че около люлките имаше две момичета с около 5-6 години по-малки, които също се люлееха преди мен, и като се заговорихме, ми говореха на "Вие". Или много съм одъртяла
или вдъхвам много респект. Второто ще да е В никакъв случай не се чувствам твърде голяма за това, та самата аз се чувствах като дете, докато бях на люлката :)После беше най-голямата ми емоция. Минахме покрай конната база в Борисовата градина, където има няколко много красиви коня. Също така имаше доста хора, излезни на хубавото време, които похапваха козунак и се наслаждаваха на опитите на едно момче да се научи да язди. Там се запознах се с този кон:
Голям сладур беше. И много приятелски настроен. Аз, като заек, а и като човек, който никога не се е качвал на кон, доста се страхувах да му дам нещо зеленичко за хапване. А горкото животинче беше гладно, защото беше изял всичко зелено наоколо. Единственото място, където беше останало нещо, беше зад оградата, където той нямаше достъп. Гледахме го как всячески се опитва да си издължи шията чак до там и да гризне нещо. Накрая се престраших и почнах да му давам:
Дълго време се чудех, дали няма да ми хапне и ръката и на няколко пъти се отказвах. А той ме гледаше спокойно и чакаше да ми мине страха. Много умни животни са конете....
А това е мястото, от където имам страшно много спомени. Не помня с кои мои приятели от детството съм идвала тук, но като видях мястото, ми изникнаха разпокъсани картинки, свързани все с него.
Сега като видях онази оранжева камила отзад, се сетих, че пропуснах да се кача на нея. Ех! Другият път :)
Приятели, ако имате време, разходете се. Времето вече е слънчево и приятно и можете да си спомните толкови детски случки по тези места, а и да избягате от мислите за проблемите от ежедневието. А накрая можете да завършите разходката в парка с ядене на семки и гледане на природата, където очевидно братята пенсионери отдавна са открили че могат да релаксират от "напрегнатото" си ежедневие
, хапвайки сладолед. Само за информация - броят на пенсионерите, сравнен с този на семействата с деца май е в полза на първите
Спомням си, че веднъж се пързулнах не по дупе, а на крака и едно дете веднага се оплака на майка си, че съм изцапала пързалката: "Мамо, мамо, ето това момиче с розовата блузка я изцапа". :-) А, майката веднага влезе в тона му и казва:"Еми сега да си свали розовата блузка и да я почисти". Естествено не стана, защото брат ми се бе спуснал след мен и бе обърсал всичко.
Ех, Яничка - благодаря ти, че ме върна в детските ми спомени от Борисовата градина (тогава се наричаше Парка на свободата). :-)
А, вчера наистина бе един много спокоен и топъл ден в София. Моят Бобо извади късмет да го разходя в една друга градина - алея в близост до театър София. Повози се на влакче, скача на батут, люлях го на люлка, но на пързалката научи един важен урок, който рано или късно всяко дете научава, че юнак без рана не може. :-)
Забила му се една тресчица в ръката и тича при нас разплакан. Аз я извадих, обаче той като започна още да пищи, бре викам си ,това дете да не би да си е навехнало палеца..., аха и за малко да се обаждам на такси, за да го водя на лекар. А, приятелката ми и тя се чуди как да го успокои, ей най-накрая се сетих за една изпитана практика, че ще му дам любимото пакетче бонбони, ако се успокои и детето се хвана. :-) Изяде ги всичките, и после все едно нищо не е имало. Такива са децата - бързо им минава! :-) Жалко, че не си бях взела камерата, за да го снимам, ама нали въобщне не планувахме да стигнем до там.
Другият път - в Борисовата градина. :-)
Дарла, тази пързалка-слон и аз я помня, дори сега се чудя защо вчера не я видяхме. Дали вече са я махнали? На мястото, където беше тя, където са павилиончетата, сега е пълно с какви ли не забавления. И дори мисля да протестирам, защо нас, дъртите деца не ни пускат на батута? И ние искаме да подскачаме като другите малчовци. Какво като сме с няколко килограма повече от едно статистическо по-дебело дете :)