Детство мое ...
Напоследък си мисля в каква реалност живеем ние? Въобще това реалност ли е - да живееш в една чужда реалност? Правим разни неща, защото някой, някъде бил написал, че тези неща трябва да се правят и ги е утвърдил със закон. Казват, че не било хубаво и здравословно да се обръщаш назад и да съжаляваш за минали неща. Е, аз не съжалявам, но съжалявам, че "слепците и глупците" предадоха традициите и обичаите ни, предадоха българското и протегнаха ръка към чуждата реалност, която с блясъка си "вади" очите им.
Питам се неща като:
Къде отиде детството? Къде изчезна тръпката и желанието за празник? Къде отидоха българския манталитет и твърдостта на "балканския лъв"? Защо вече никой няма страх от рева му? Къде изчезнаха парковете и алеите? Ами детските площадки? Защо когато влезнеш в кино салона, концертната зала или театъра 70% от местата са свободни? Защо хората вместо на екскурзия или на разходка предпочитат да се забият в някое кафе, кръчма или дискотека и да преповтарят едни и същи теми и въпроси до болка? Защо? Защо когато някой каже "село", "селянин", "баба" и т.н., повечето хора извръщат очи и възкликват: "Да не ме е бил луд по главата, че да се завра там", "Мани го тоя непрокопсаник!", "Тая дъртата /Тоя орлек/ какво пък знае?" Къде изчезна дисциплината и образователната ни система?
- Къде отиде детството?
Преди: на двора, в горичката, на покрива на някой блок; на площадката пред блока /с множество игри - народна топка, куца лисица, ластик, въже, футбол и т.н/; в училище /всеки един час/; под масата в кухнята или под леглото в спалнята /с купища евтини, но със сантиментална стойност и говорящ вид играчки, за които дори не ти е нужен партньор, за да се забавляваш/; с книжка в ръка; слушайки детски приказки и песнички на касетофона, грамофона, магнитофона; в градината на болницата; в "Младежкия дом" /, който не носи същия заряд и същото удовлетворение като тогава/; на разходка ...
Сега: вкъщи пред компютъра, пред ТВ /гледайки любимите поп-фолк изпълнители и как разни манекенки и поп-фолк певици си въобразяват, че са холивудски звезди; "Кеч мания" - и как някакъв пич кара друг пич да му целува з*****а/, пак пред компютъра; футбол - на паркинга или на строителната площадка; в кафето, в интернет клубовете, с цигара в ръка; слушайки приказки като "Калугерско хоро", "Тез червени домати", "Затънал в л***а" и т.н
- Къде изчезна тръпката и желанието за празник?
Преди: РД - Хората каненеха по 20, че и над 20 души гости, имаха средства, за да осигурят една прилична трапеза, имаха примитивни средства за слушане на музика, но пък бяха сплотени и се забавляваха. Имаха време да организират тържеството - всеки е добре дошъл, каква музика, какво хапване и пийване, каква атмосфера, какво облекло... Опакованите подаръци, цветята, искрената усмивка придружена от искрено пожелание за здраве и благополучие, самият гост, че е намерил време да уважи празника ти... Ами Коледа, Нова Година - заедно удома, задължително всяка година се коли прасе, музиката, домашно токаната баница с късмети, трапезата, елхата, присъствието на всички членове на семейството на масата и дори и да пожелае някой самотен познат да се присъедини е добре дошъл, торбичките с портокалите, бонбоните, шоколадите, кърпичките и паричките - детска радост, сурвакането... Дядо Мраз, в който децата вярваха и очакваха, коледните и новогодишните тържества в детската градина и училище - масовото раздаване наподаръци и лакомства от Дядо Мраз и Снежанка, тръпката да седнеш в скута на Дядо Мраз, песнички като "Баба Зима", "Снежинки", "Шаро и първия сняг", "С червените ботушки" и "Над смълчаните полета" (в оригинал), снега, шейните, снежните човеци, снежните битки..., топлият дом...
Сега: РД - канят се има няма пет близки приятеля, само в обкръжението на близките или не се празнува (колко жалка картинка), със свита душа даваш последните си парички, за да спретнеш една що годе прилична маса, най-новата техника и най-новите хитове, които просто така пропускаш покрай ушите си и се чудиш дали да станеш да танцуваш или да продължиш да подпираш масата/ бара с лакти, защото ти е толкова свито, макар че никой не знае затова, че не можеш да се отпуснеш. Наблюдаваш всяко движение на гостите - да не ти изцапат килима, да не изгорят дамаската на дивана, да не счупят кристалните ти чаши... Нямаш време да сготвиш, да почистиш, да подредиш масата - ка моли да организираш програмата за празника. Прибираш се изморен, каталясал от работа и се чудиш дали ще се справиш. Имаш богат избор от хубави тоалети в гардероба си, но нямаш настроение да облечеш нищо, защото като знаеш колко ти е напрегнато нямаш търпение това мероприятие да свърши, а после дълго след него не можеш да си отдъхнеш. А не би ли трябвало да се чувстваш, щастлив, удовлетворен и доволен? Няма кой да ти изпее една песен, няма кай да вдигне тост за твое здраве, няма кой да те поздрави, отказват поканата ти, гостите пристигат с лицемерна и мазна усмивка, вместо прегръдка получаваш тупаник по гърба, изтърсват ти едно някакво си там пожелание мислейки си в същото време "Само това ми трябваше! Не мога да си купя на себе си нещо, ами ще разходвам финансите си за теб. Но да знаеш ще искам компенсация затова." Ами Коледа и Нова Година - джангър, дискотеки, нищо българско, прасето липсва от трапезата, липсва цялата трапеза, "Подай пиячката насам!", пиратки, пиратки, пак пиратки и цигари, липсва елаха, липсват играчките и лампичките на нея, липсват подаръците, липсват торбичките с лакомствата (няма да коментирам липсата на паричката вътре), а баницата с късметите е или от магазина или липсва въобще. Вратата е здраво залостена. Най-добрият ти приятел не е добре дошъл. Няма сурвакане. Няма Дядо Мраз и червни ботушки - има Дядо Коледа и черни ботушки. Магията за Дядо Коледа е развалена - всички деца знаят, че не съществува и отиват да вземат подаръците от родителите си, които едва са намерили пари да им купят нещо, а като ги погледнеш в очите и виждаш болката и съжалението, че нямат възможност да направят празника такъв какъвто искат - с цялата еуфория и атмосфера около него. Гледат се разни ТВ шоу програми, звучи "Пайнер Планета ТВ" и вместо "Над смълчаните полета" се слуша "Джингъл белс" и "Чиуауа". - Къде отидоха българския манталитет и твърдостта на "балканския лъв"?
Преди: Хора борещи се и спазващи утвърдените с векове обичаи, нрави и традиции /лазарство, благовещение, пеперуда, кукери, нестинарство, фолклор, носии, Тодоров ден - с конните състезания, празник на лозарите, на труда, на българската писменост и култура/, пазещи духа на времето и зареждащи с положителна енергия, желание за живот, даряващи здраве, щастие и спокойствие. Хора борещи се за свободата на България и правото да се наричаш българин, борещи се за справедливост и равноправие. Хора не познаващи какво е мързел, хора работещи, но и получаващи. Хора загрижени за бъдещето на децата си инвестирайки средства в неща като "Детска асамблея на мира", концерти, състезания, екскурзии, походи, лагери. Автори на детски песни, стихове, музика, на учбници имащи съвест и мислейки не как да приберат парите на хората, а как да помогнат на децата да възприемат нещата от живота и да учат по лесно. Автори, които знаят как да привлекат интереса на децата не с лъскави корици и шарени картинки, а с грабващо и занимателно съдържание, с динамична и жизнерадостна музика, с завладяващи и вдъхновяващи стихове.
Сега: Хора потъпкващи българските обичаи, нрави, традиции и заменящи ги с чужди празници /"Св. Валентин", "11.09 - САЩ - Косово", "Хелуин"/. Празници чужди на българската кръв и българското сърце. Хората не познават нашите обичаи, нрави и традиции и не знаещи какъв положителен заряд носят те. Хора предали българската култура и писменост и въвели новини на турски език, опитващи се да го имплантират и в образователната система като майчин език. Хора отказали се да се борят за правото да бъдат българи, стегнали куфарите си и отишли да търсят благополучие по чужди земи. Хора заменящи занимателните и обучителни дружества с игри (възпитателния, дисциплинарния, образователния и същевременно забавния ефект на "Детската асамблея е заменен" с "Патиланско царство", "Призрачния замък" на "Националния дворец на детето" и "София Ленд"). Хора мислещи не как да осигурят на децата си разнообразие на масата, а как да спестят пари за цигари. Автори на порнографски детски песнички, стихове, приказки и учебници с лъскави корици и 80% от чието съдържание е картинки, които се интересуват единствено от това как да приберат парите на хората.
- Защо вече никой няма страх от рева му?
Защото лъвът от здрав, мощен и гръмогласен е станал кльощав, немощен и прегракнал. Защото го мързи да реве и го е хванало страх от безобидните обитатели на джунглата. Защото е получил амнезия и е забравил, че не многочислеността, а сплотеността на глутницата, умението да работят заедно и един за друг я прави мощна и необорима. Защото днес всеки мисли предимно за "Аз", а не за "Ние". Защото е забравил, че може да реве, че "една птичка пролет не прави", че "един хайдутин чета не прави".
- Къде изчезнаха парковете и алеите?
Преди: красота, чистота, ред, работещи фонтани, алеи, градини, паркове, растителност, архитектура, здрави пейки и лампи
Сега: сивота, боклук /мръсотия/, хаос, неработещи фонтани, алеи-паркинги, бензиностанции, паркове с унищожена растителност, недовършени постройки с различна архитектура и счупени пейки и лампи
- Ами детските площадки?Преди: всеки парк, детска градина, почти всеки блок и някое друго кафене имаха детски площадки със здрави и най-разнообразни катерушки, люлки и атракционни въртележки, пясъчници, както и в увеселителните паркове и "Луна Парк"-овете - доста оттях бяха за безплатно ползване
Сега: в парковете, в детските градини, пред блоковете тези неща липсват или са живото-застрашаващи; здрави има само по някои кафенета, по бензиностанциите или в "Луна Парк"-овете /, които са на изчезване/ и повечето са заплатими- Защо когато влезнеш в кино салона, концертната зала или театъра 70% от местата са свободни?
Преди: хората имаха средства, време и се интересуваха от българското и подобни мероприятия, следователно имаше препълнени зали, интерес към българското изкуство /и театрално и кино-/, всеки ден по един български юношески филм, друг български филм /комедия, драма.../, руски филми, куклени театри, спектакли, детски концерти, концерти на незабравими български изпълнители и групи
Сега: хората нямат средства, нямат време, вълнуват се от други работи /най-често проблеми/, предлагат се само чужди филми и предимно чужди спектакли, хората си имат домашно видео или ДВД система за домашно кино, затова залите я се напълнят до 30%, я не.- Защо хората вместо на екскурзия или на разходка предпочитат да се забият в някое кафе, кръчма или дискотека и да преповтарят едни и същи теми и въпроси до болка?
Отговорът на този въпрос засяга отново предимно въпросът за финансите и свободното време. Засяга и това, че хората не смеят да мислят за екскурзия, защото дължат данъци десетократно цената на тази екскурзия. Защото предпочитат да отидат да се напият в някоя дискотека, подпирайки се на бара или да се шмугнат в първото срещнато заведение, за да споделят проблемите, болките си, недоволството си или да развеят някоя друга клюка, ако са от тези, които обичат да говорят за чуждите проблеми и да осъждат чуждите постъпки. Защото разходката иска крака, а те ги нямат - мързи ги да отидат до магазина да напазаруват и палят за всяко излизане отвкъщи колата.
- Защо?
- Защо когато някой каже "село", "селянин", "баба" и т.н., повечето хора извръщат очи и възкликват: "Да не ме е бил луд по главата, че да се завра там", "Мани го тоя непрокопсаник!", "Тая дъртата /Тоя орлек/ какво пък знае?"
Защото сме от "цивилизацията" и защото имаме самочувствието, че сме образовани и по-знаещи, защото не копаем градината, за да има какво да ядем, а чакаме да ни се поднесе на готово, ама нали онези, дъртите, нищо не знаят. Селото и селяните се сврзват с мръсотията и простотията /не простащината/, което не е съвсем вярно. Старите хора макар и прости и ниско образовани носят своите мъдрости и знания, знаят как да оцелеят, защото не са научени да разчитат на някого. Умеят да поддържат и да се грижат за цяло стопанство и не се терзаят за всяка спънка и неблагополучие. Приемат ударите на живота стоически, реалистично и се учат от тях.
- Къде изчезна дисциплината и образователната ни система?
Преди: Строга дисциплина, липса на фамилиарничене и аругантно поведение към преподавателите /, ако се забележи такова се наказва/; държи се на приличното облекло, добрия външен вид и чистоплътността; в часовете по физическо, лиспват седящи на скамейката - всичко се движи и до късна есен и от ранна пролет всички са по къс ръкав, къси панталони, чорапи и гуменки /това каляваше и не се разболявахме/; организират се училищни мероприятия, отбелязва се всеки национален и културен празник, задължително се присъства на паради и шествия, униформата е задължителна. Часовете са тихи и спокойни, системата и програмата на образованието са пълни, стегнати, целенасочени, обосновани и ефективни. Сега: Липса на дисциплина, пълно фамилиарничене, подмазване и аругантно отношение както от учиениците към учителите, така и от учителите към учениците, наказателните мерки са само формални, облеклото е според желанията на учениците, не се следи за хигиената и външния вид; в часовете по физическо липсва организация, липсва присъствието на физкултурника, учениците /по-скоро ученичките/ стоят на седянка на пейката, влизат си с каквото облекло и обувки им падне /често има болни/; организират се някакви недообмислени и недоизпипани мероприятия; почти липса на шествия и паради; изискване към облеклото няма. Часовете са шумни и разконцентрирващи, системата и програмата на образованието са блудкави, отпуснати, не целенасочени /или по-скоро се стремят към друга цел, но не и тази да се влее нещо в главите на учениците/, объркващи и неефективни.
От такива въпроси ми става болно и съжалявам, че държавата ни не можа да оцени и извлече , ползите на българското минало и на утвърдените и сигурни методи за успех, просперитет и развитие. Не съм привърженик на комунизма и социализма, нито на която и да е партия. Всички партии са прекалено крайни, за да кажа твърдо за тази съм. Но всяка оттях, макар и неуспешно управляваща и стремяща се към власт и печелене на политически позиции и аудитория, е обединена около някаква хуманна цел /изключение прави "Атака"/, в която има някакъв смисъл. Господата от политическия елит добре поставят такива цели, но ако ги и реализираха нямаше да имат грешка. А какво става - обещания, обещания и като се доберат до властта, която е източник на блага, се самозабравят. Нямам нищо против - нека живеят хората, нека се радват на благата си, но поне да има нещо насреща,а така излиза, че паразитират на наш гръб - и вълкът ненахранен и стадото недоволно.
Питам се неща като:
Къде отиде детството? Къде изчезна тръпката и желанието за празник? Къде отидоха българския манталитет и твърдостта на "балканския лъв"? Защо вече никой няма страх от рева му? Къде изчезнаха парковете и алеите? Ами детските площадки? Защо когато влезнеш в кино салона, концертната зала или театъра 70% от местата са свободни? Защо хората вместо на екскурзия или на разходка предпочитат да се забият в някое кафе, кръчма или дискотека и да преповтарят едни и същи теми и въпроси до болка? Защо? Защо когато някой каже "село", "селянин", "баба" и т.н., повечето хора извръщат очи и възкликват: "Да не ме е бил луд по главата, че да се завра там", "Мани го тоя непрокопсаник!", "Тая дъртата /Тоя орлек/ какво пък знае?" Къде изчезна дисциплината и образователната ни система?
- Къде отиде детството?
Преди: на двора, в горичката, на покрива на някой блок; на площадката пред блока /с множество игри - народна топка, куца лисица, ластик, въже, футбол и т.н/; в училище /всеки един час/; под масата в кухнята или под леглото в спалнята /с купища евтини, но със сантиментална стойност и говорящ вид играчки, за които дори не ти е нужен партньор, за да се забавляваш/; с книжка в ръка; слушайки детски приказки и песнички на касетофона, грамофона, магнитофона; в градината на болницата; в "Младежкия дом" /, който не носи същия заряд и същото удовлетворение като тогава/; на разходка ...
Сега: вкъщи пред компютъра, пред ТВ /гледайки любимите поп-фолк изпълнители и как разни манекенки и поп-фолк певици си въобразяват, че са холивудски звезди; "Кеч мания" - и как някакъв пич кара друг пич да му целува з*****а/, пак пред компютъра; футбол - на паркинга или на строителната площадка; в кафето, в интернет клубовете, с цигара в ръка; слушайки приказки като "Калугерско хоро", "Тез червени домати", "Затънал в л***а" и т.н
- Къде изчезна тръпката и желанието за празник?
Преди: РД - Хората каненеха по 20, че и над 20 души гости, имаха средства, за да осигурят една прилична трапеза, имаха примитивни средства за слушане на музика, но пък бяха сплотени и се забавляваха. Имаха време да организират тържеството - всеки е добре дошъл, каква музика, какво хапване и пийване, каква атмосфера, какво облекло... Опакованите подаръци, цветята, искрената усмивка придружена от искрено пожелание за здраве и благополучие, самият гост, че е намерил време да уважи празника ти... Ами Коледа, Нова Година - заедно удома, задължително всяка година се коли прасе, музиката, домашно токаната баница с късмети, трапезата, елхата, присъствието на всички членове на семейството на масата и дори и да пожелае някой самотен познат да се присъедини е добре дошъл, торбичките с портокалите, бонбоните, шоколадите, кърпичките и паричките - детска радост, сурвакането... Дядо Мраз, в който децата вярваха и очакваха, коледните и новогодишните тържества в детската градина и училище - масовото раздаване наподаръци и лакомства от Дядо Мраз и Снежанка, тръпката да седнеш в скута на Дядо Мраз, песнички като "Баба Зима", "Снежинки", "Шаро и първия сняг", "С червените ботушки" и "Над смълчаните полета" (в оригинал), снега, шейните, снежните човеци, снежните битки..., топлият дом...
Сега: РД - канят се има няма пет близки приятеля, само в обкръжението на близките или не се празнува (колко жалка картинка), със свита душа даваш последните си парички, за да спретнеш една що годе прилична маса, най-новата техника и най-новите хитове, които просто така пропускаш покрай ушите си и се чудиш дали да станеш да танцуваш или да продължиш да подпираш масата/ бара с лакти, защото ти е толкова свито, макар че никой не знае затова, че не можеш да се отпуснеш. Наблюдаваш всяко движение на гостите - да не ти изцапат килима, да не изгорят дамаската на дивана, да не счупят кристалните ти чаши... Нямаш време да сготвиш, да почистиш, да подредиш масата - ка моли да организираш програмата за празника. Прибираш се изморен, каталясал от работа и се чудиш дали ще се справиш. Имаш богат избор от хубави тоалети в гардероба си, но нямаш настроение да облечеш нищо, защото като знаеш колко ти е напрегнато нямаш търпение това мероприятие да свърши, а после дълго след него не можеш да си отдъхнеш. А не би ли трябвало да се чувстваш, щастлив, удовлетворен и доволен? Няма кой да ти изпее една песен, няма кай да вдигне тост за твое здраве, няма кой да те поздрави, отказват поканата ти, гостите пристигат с лицемерна и мазна усмивка, вместо прегръдка получаваш тупаник по гърба, изтърсват ти едно някакво си там пожелание мислейки си в същото време "Само това ми трябваше! Не мога да си купя на себе си нещо, ами ще разходвам финансите си за теб. Но да знаеш ще искам компенсация затова." Ами Коледа и Нова Година - джангър, дискотеки, нищо българско, прасето липсва от трапезата, липсва цялата трапеза, "Подай пиячката насам!", пиратки, пиратки, пак пиратки и цигари, липсва елаха, липсват играчките и лампичките на нея, липсват подаръците, липсват торбичките с лакомствата (няма да коментирам липсата на паричката вътре), а баницата с късметите е или от магазина или липсва въобще. Вратата е здраво залостена. Най-добрият ти приятел не е добре дошъл. Няма сурвакане. Няма Дядо Мраз и червни ботушки - има Дядо Коледа и черни ботушки. Магията за Дядо Коледа е развалена - всички деца знаят, че не съществува и отиват да вземат подаръците от родителите си, които едва са намерили пари да им купят нещо, а като ги погледнеш в очите и виждаш болката и съжалението, че нямат възможност да направят празника такъв какъвто искат - с цялата еуфория и атмосфера около него. Гледат се разни ТВ шоу програми, звучи "Пайнер Планета ТВ" и вместо "Над смълчаните полета" се слуша "Джингъл белс" и "Чиуауа". - Къде отидоха българския манталитет и твърдостта на "балканския лъв"?
Преди: Хора борещи се и спазващи утвърдените с векове обичаи, нрави и традиции /лазарство, благовещение, пеперуда, кукери, нестинарство, фолклор, носии, Тодоров ден - с конните състезания, празник на лозарите, на труда, на българската писменост и култура/, пазещи духа на времето и зареждащи с положителна енергия, желание за живот, даряващи здраве, щастие и спокойствие. Хора борещи се за свободата на България и правото да се наричаш българин, борещи се за справедливост и равноправие. Хора не познаващи какво е мързел, хора работещи, но и получаващи. Хора загрижени за бъдещето на децата си инвестирайки средства в неща като "Детска асамблея на мира", концерти, състезания, екскурзии, походи, лагери. Автори на детски песни, стихове, музика, на учбници имащи съвест и мислейки не как да приберат парите на хората, а как да помогнат на децата да възприемат нещата от живота и да учат по лесно. Автори, които знаят как да привлекат интереса на децата не с лъскави корици и шарени картинки, а с грабващо и занимателно съдържание, с динамична и жизнерадостна музика, с завладяващи и вдъхновяващи стихове.
Сега: Хора потъпкващи българските обичаи, нрави, традиции и заменящи ги с чужди празници /"Св. Валентин", "11.09 - САЩ - Косово", "Хелуин"/. Празници чужди на българската кръв и българското сърце. Хората не познават нашите обичаи, нрави и традиции и не знаещи какъв положителен заряд носят те. Хора предали българската култура и писменост и въвели новини на турски език, опитващи се да го имплантират и в образователната система като майчин език. Хора отказали се да се борят за правото да бъдат българи, стегнали куфарите си и отишли да търсят благополучие по чужди земи. Хора заменящи занимателните и обучителни дружества с игри (възпитателния, дисциплинарния, образователния и същевременно забавния ефект на "Детската асамблея е заменен" с "Патиланско царство", "Призрачния замък" на "Националния дворец на детето" и "София Ленд"). Хора мислещи не как да осигурят на децата си разнообразие на масата, а как да спестят пари за цигари. Автори на порнографски детски песнички, стихове, приказки и учебници с лъскави корици и 80% от чието съдържание е картинки, които се интересуват единствено от това как да приберат парите на хората.
- Защо вече никой няма страх от рева му?
Защото лъвът от здрав, мощен и гръмогласен е станал кльощав, немощен и прегракнал. Защото го мързи да реве и го е хванало страх от безобидните обитатели на джунглата. Защото е получил амнезия и е забравил, че не многочислеността, а сплотеността на глутницата, умението да работят заедно и един за друг я прави мощна и необорима. Защото днес всеки мисли предимно за "Аз", а не за "Ние". Защото е забравил, че може да реве, че "една птичка пролет не прави", че "един хайдутин чета не прави".
- Къде изчезнаха парковете и алеите?
Преди: красота, чистота, ред, работещи фонтани, алеи, градини, паркове, растителност, архитектура, здрави пейки и лампи
Сега: сивота, боклук /мръсотия/, хаос, неработещи фонтани, алеи-паркинги, бензиностанции, паркове с унищожена растителност, недовършени постройки с различна архитектура и счупени пейки и лампи
- Ами детските площадки?Преди: всеки парк, детска градина, почти всеки блок и някое друго кафене имаха детски площадки със здрави и най-разнообразни катерушки, люлки и атракционни въртележки, пясъчници, както и в увеселителните паркове и "Луна Парк"-овете - доста оттях бяха за безплатно ползване
Сега: в парковете, в детските градини, пред блоковете тези неща липсват или са живото-застрашаващи; здрави има само по някои кафенета, по бензиностанциите или в "Луна Парк"-овете /, които са на изчезване/ и повечето са заплатими- Защо когато влезнеш в кино салона, концертната зала или театъра 70% от местата са свободни?
Преди: хората имаха средства, време и се интересуваха от българското и подобни мероприятия, следователно имаше препълнени зали, интерес към българското изкуство /и театрално и кино-/, всеки ден по един български юношески филм, друг български филм /комедия, драма.../, руски филми, куклени театри, спектакли, детски концерти, концерти на незабравими български изпълнители и групи
Сега: хората нямат средства, нямат време, вълнуват се от други работи /най-често проблеми/, предлагат се само чужди филми и предимно чужди спектакли, хората си имат домашно видео или ДВД система за домашно кино, затова залите я се напълнят до 30%, я не.- Защо хората вместо на екскурзия или на разходка предпочитат да се забият в някое кафе, кръчма или дискотека и да преповтарят едни и същи теми и въпроси до болка?
Отговорът на този въпрос засяга отново предимно въпросът за финансите и свободното време. Засяга и това, че хората не смеят да мислят за екскурзия, защото дължат данъци десетократно цената на тази екскурзия. Защото предпочитат да отидат да се напият в някоя дискотека, подпирайки се на бара или да се шмугнат в първото срещнато заведение, за да споделят проблемите, болките си, недоволството си или да развеят някоя друга клюка, ако са от тези, които обичат да говорят за чуждите проблеми и да осъждат чуждите постъпки. Защото разходката иска крака, а те ги нямат - мързи ги да отидат до магазина да напазаруват и палят за всяко излизане отвкъщи колата.
- Защо?
- Защо когато някой каже "село", "селянин", "баба" и т.н., повечето хора извръщат очи и възкликват: "Да не ме е бил луд по главата, че да се завра там", "Мани го тоя непрокопсаник!", "Тая дъртата /Тоя орлек/ какво пък знае?"
Защото сме от "цивилизацията" и защото имаме самочувствието, че сме образовани и по-знаещи, защото не копаем градината, за да има какво да ядем, а чакаме да ни се поднесе на готово, ама нали онези, дъртите, нищо не знаят. Селото и селяните се сврзват с мръсотията и простотията /не простащината/, което не е съвсем вярно. Старите хора макар и прости и ниско образовани носят своите мъдрости и знания, знаят как да оцелеят, защото не са научени да разчитат на някого. Умеят да поддържат и да се грижат за цяло стопанство и не се терзаят за всяка спънка и неблагополучие. Приемат ударите на живота стоически, реалистично и се учат от тях.
- Къде изчезна дисциплината и образователната ни система?
Преди: Строга дисциплина, липса на фамилиарничене и аругантно поведение към преподавателите /, ако се забележи такова се наказва/; държи се на приличното облекло, добрия външен вид и чистоплътността; в часовете по физическо, лиспват седящи на скамейката - всичко се движи и до късна есен и от ранна пролет всички са по къс ръкав, къси панталони, чорапи и гуменки /това каляваше и не се разболявахме/; организират се училищни мероприятия, отбелязва се всеки национален и културен празник, задължително се присъства на паради и шествия, униформата е задължителна. Часовете са тихи и спокойни, системата и програмата на образованието са пълни, стегнати, целенасочени, обосновани и ефективни. Сега: Липса на дисциплина, пълно фамилиарничене, подмазване и аругантно отношение както от учиениците към учителите, така и от учителите към учениците, наказателните мерки са само формални, облеклото е според желанията на учениците, не се следи за хигиената и външния вид; в часовете по физическо липсва организация, липсва присъствието на физкултурника, учениците /по-скоро ученичките/ стоят на седянка на пейката, влизат си с каквото облекло и обувки им падне /често има болни/; организират се някакви недообмислени и недоизпипани мероприятия; почти липса на шествия и паради; изискване към облеклото няма. Часовете са шумни и разконцентрирващи, системата и програмата на образованието са блудкави, отпуснати, не целенасочени /или по-скоро се стремят към друга цел, но не и тази да се влее нещо в главите на учениците/, объркващи и неефективни.
От такива въпроси ми става болно и съжалявам, че държавата ни не можа да оцени и извлече , ползите на българското минало и на утвърдените и сигурни методи за успех, просперитет и развитие. Не съм привърженик на комунизма и социализма, нито на която и да е партия. Всички партии са прекалено крайни, за да кажа твърдо за тази съм. Но всяка оттях, макар и неуспешно управляваща и стремяща се към власт и печелене на политически позиции и аудитория, е обединена около някаква хуманна цел /изключение прави "Атака"/, в която има някакъв смисъл. Господата от политическия елит добре поставят такива цели, но ако ги и реализираха нямаше да имат грешка. А какво става - обещания, обещания и като се доберат до властта, която е източник на блага, се самозабравят. Нямам нищо против - нека живеят хората, нека се радват на благата си, но поне да има нещо насреща,а така излиза, че паразитират на наш гръб - и вълкът ненахранен и стадото недоволно.
Самият факт, че ти задаваш етзи въпроси, и че и други хора си задават такива въпроси - показва, че хубавото, традициите, българщината не са безвъзвратно забравени. Просто трябва да станем повече - хората с такава нагласа.
Като стана дума за кафенета и кръчми - сети се за "Сите българи заедно". Там е малко шумно, и зле озвучено (според мен), обаче е българско, и претъпкано с българи. Може да не харесваш този стил, и интериор, и какво ли не - споменавам го като пример за партиотизъм. Искам да кажа, че партиотите не са на изчезване. И че сите българи трябва да сме заедно.
- Защо хората вместо на екскурзия или на разходка предпочитат да се забият в някое кафе, кръчма или дискотека и да преповтарят едни и същи теми и въпроси до болка?
Спомням си веднага след началото на демокрацията, която кой знае защо трябваше за народа да се обърне в мизерия, по планините наистина нямаше хора. Ходиш дни наред - срещаш само овчари. Хижите - заключени. Разрухата в тях - пълна.
Уверявам те, че сега вече не е така. Около Мусала пак е претъпкано като по булевард Руски. Само дето тролеи няма. Хора - всякакви: млади, стари, сами, на двойки и на групи. Българи, чужденци. Да не говорим за Витоша.
Та може би е въпрос на среда. И на желание.
(Само човек трябва да знае какво прави, ако става въпрос за сериозна планина, понеже наистина е опасно).
За планините - ходи се, ходи, но за по-сериозни почивки - екскурзия в чужбина или на санаториум, освен желание, трябва и наличието на два фактора - свободно време и финанси. Често заради тях, хората въпреки силното си желание се отказват. Трудно е един човек да си го позволи, а какво остава за четиричленно семейство? Не са малко красивите, девствени места в БГ, които могат да се посетят, но и бензина поскъпна, малко са й хората, които ще тръгнат на поход пак поради липса на свободно време. Защото времето ни притиска. Тогава какво остава? Ако имаш наблизо планина - ще отидеш, море - ще се разходиш, но ако нямаш се забутваш все по заведенията. Тук в Бургас имаме море, но колко от хората оценят това? Когато се чуеш с приятели "Къде ще ходим?" - буф в най-лъскавото и посещавано заведение. Това те разтоварва до някъде, но хората имат нужда и от природа. Затворените помещения зациклят едни и същи теми за разговор и могат да те доведат в един момент до депресия - навън, под небето - там е животът, там са темите, там е "истинската" любов, там хората се привличат понеже има пространство за изява на емоците, пространство да се отдръпнеш за малко и пак да се приближиш, без да изпитваш задушаващ те гняв и болка. В затворените пространства липсва въздух и се чувстваш притиснат. До един момемнт нечия близост може да ти е приятна, ноима моменти, в които става непоносима, защото винаги съществува една по-властна личност, от която, ако не се дръпнеш за малко може да те задуши. И ти, макар и да си имал желание да поговориш за нещо с нея, се затваряш и започваш да трупаш напрежение, което прераства в гняв и агресия, които или избухват на момента и всичко хубаво си отива или задържаш в себе си и когато си отидеш ги блъвваш на първия по-слаб от теб човек, който ти се изпречи на пътя /и обикновено това е човек, който най-малко го заслужава/.