Детство мое



Днес бях при тези страхотни дечица. Те са едни от най-прекрасните деца на земята. За съжаление те си нямат родители. Но пък от друга страна, те имат много родители. Те са все още малки и не знаят какво е да си изоставен. Все още не си задават тези въпроси. За тях живота е игри и много майки. Но другата година те ще напуснат хубавата си забавачка и ще бъдат разпръснати по други домове. И ще започне тяхната борба с живота. Прекалено рано. Дано да е щастлив живота им.
Skitnik, въпреки тежката съдба, която имат тези дечица, не е невъзможно да бъдат осиновени. Дано да имат този късмет!
Аз уча четири деца от дом за сираци - те си имат всъщност по един или двама родители, които обаче не са в състояние да се грижат за тях. И понеже непрекъснато общувам с колегите от дома, научих от тях, че някои от кръглите сираци ги осиновяват (дори на по-голяма възраст) и в повечето случаи новите им родители са чужденци.
Вчера около час си говорих с директорката именно по този въпрос. Да, има осиновени деца. Даже в този дом са сравнително много, 15 за 2005 година. В момента там са 73. Децата със заболявания почти нямат шанс за осиновяване, другите трябва да имат официален отказ от родителски права, какъвто повечето нямат. Ако родителят не се интересува от детето, отделът за защита на децата в общината след доклад от директора, завежда дело за отнемане на родителски права. Съдът започва да издирва майката и да и дава още шансове. Едно такова дело може да се води и 5 години. Директорката ми аза, че при нея има деца, които скоро ще напускат дома, а все още не са регистрирани при нея. Процедурата по осиновяване също може да отнеме години.
И още едно безумие. Те купуват възможно най-евтините памперси, а после трябва да дават повече пари за тяхното изгаряне. 11000 лева за горене на памперси, като имаш впредвид, е фирмата която ги гори е държавана, а домът е уж на държавна издръжка(40 % от бюджета е от спонсори).