Потапям се отново в атмосферата на улици, плажове, мечти, сияния, дихания и ухания, които се носиха тогава, когато светът беше тайнствен, загадъчен, любящ и огромен, а аз бях малък, търсещ, очарован, на моменти уплашен, но повечето време изключително щастлив, странящ от нещата, които ми бяха безинтересни, и потъващо потапящ се, летящо реещ се, унесен и отнесен постоянно в магията на усещания, възприятие, откривателство и озарение. Всеки един миг тогава беше досег с Безкрая, Вечността, търсех и намирах себе си, общувах си с вятъра, бурите, стихиите на морето, полета на птиците и галещата огнена любов на Слънцето. Изначалните тайни на творението разкриваха и разтваряха дверите си пред любопитния ми и любознателен, пълен с нестихваща възхита взор, миг след миг. Наранявах се и страдах, но и ставах по-силен и целенасочен, откривах истината за съществуванието си и пътя си, макар и толкова зародишно неформиран все още тогава.
Пътищата на съдбите отново ме доведоха тук и отново бродя из познатите, макар и толкова променени неща. Не ми е мъчно и болно, че е толкова застроено, защото се научих да приемам илюзорната неустойчивост на миража на реалността, научил съм се да бъда силен и да не се фиксирам върху миналото и проблемите. Но въпреки, че всичко в градчето е променено, особено що се касае сградите - наоколо е като една трескава строителна плошадка на прага на "сезона", истинския дух е тук, както винаги, закътан нежно и съхранен успешно в добротата на местните хора - особено възрастните, гальовния повей на бриза, внезапната и чудновата смяна на времето, шума на плисъка вълните, уханието на цветовете, дъждовете и хълмовете, кристалния, омаен блясък на светлината върху пенливата вода....

А там, където е Духа, там Тайната е Силна !