Детски спомени за цирка

Всичко е било номер...Като се замисля, повечето хора като гледат акробатите на трапец или конните ездачи примират от страх да не падне някой. Аз лично много се страхувам за тях.

Като ходя на театър и гледам постановка, гледам актьорите и си мисля следното: "Тези хора играят така добре. Изобщо не можеш да усетиш, че играят роля. Дали тази роля е тяхната? Сигурно се припознават в нея и я обичат. Щом успяват да забравят житейските проблеми. Ето например тази актриса. Играе така добре, а сигурно децата и са я нервирали цял ден, сготвила им е, давала им е напътствия за живота...И вечера е пред прожекторите и играе някой друг. Хората ръкопляскат и си отиват с добро чувство в душите. Тя се връща към живота си, като пътьом изтрива грима".

Ами ако този актьор е преживял голяма драма? Например, разделил се е със своята Дулсинея и единственото, което му се прави е да плаче? Не, той излиза на сцената и играе весела роля, усмихва се и създава впечатление в зрителя, че е невероятно добър актьор... Това е по-неприятно и от инквизицията...

Teri

"Но външността излята във калъп,
разпада се във тясната гримьорна.
На масата е другото лице
разтегнато от смях наивно бяло,
а истинското в двете му ръце -

пред матовото тройно огледало...

...Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен..."

Някои професии са много много трудни... 

И на мен ми се случи същото нещо, преди време...само че преди това едно момче от класа го разказа как някакъв паднал от коня и как всички се притеснили...и когато и аз отидох на този цирк...то си беше жив цирк! вече бях малко по-пораснала, ама сестра ми си беше келешче и не разбираше много...наистина има трудни професии, но е престъпление да убиеш мечтите и вярата на едно дете, дори и на тези...порасналите деца...предполагам и всеки си спомня как навремето е разбрал, че няма Дядо Мраз...аз лично няма да забравя...бях болна от заушка и не ходих на детска градина именно по нова година... и тогава майка ми каза на по-голямата ми сестра да иде у баба и да ми донесе подаръка...верно...беше мече с елече, точно както бях писала в детската градина до Дядо ми Мраз...но се оказа, че подаръците не идват от него...само дето не знам за вас, ама аз си вярвам и в него и в истинските клоуни и то е ясно, че никой не може да разсмива и радва така хората, колкото най-изстрадалия и тъжен човек...защото именно той знае цената на щастието и знае какво дава на хората, карайки ги да се усмихнат...

Бях прекалено малък, когато кака ми изпорти магията за Дядо Мраз. Толкова ми беше скучно после. Всички "Дядо Мразовци" ги разкривах, Но виж клоуните... Винаги са ме радвали и винаги ще ме радват. Но малко мазохистично откривам тъгата в номерата им. Всичките ми приятели ме гледат странно, като им казва, че намирам "Дюс Бигалоу" за много тъжен (па макар и смешен) филм.

Като дете  по-смешен и ведър филм от "Господин за един ден", не знаех...що смях се е изсипал...но тогава не знаех какво е това черен хумор...по-късно разбрах...А, Тони, това че виждаш мазохистично или не тъгата в смешното...едва ли и повод за да те мислят за странен...това по-скоро значи, че имаш очи за много повече неща...

  Това наистина май е вярно. Или поне аз така мисля. Като бях по-малка си спомням, че гледах американските филми, в които, за да отпразнуват рожденния ден на някое дете канеха клоун. Никога не съм виждала нищо смешно. Просто за мен клоуните са тъжни същества. Сигурно идва от факта, че една моя даскалица вечно повтаряше, че акторът играе докато завесата падне. Няма значение дали му се плаче или не.

P.S. А може и да е заради страхотиите, с които ми пълнеха главата мои приятели чели "То" на Стивън Кинг. Все още като видя роман на този автор инстинктивно се отдръпвам :) 

Един от малкото филми, от които съм изпитвал страх. Ама истински страх. Не знам дали бих прочел книгата, но филмът направо ме съсипа. Принципно не съм почитател на Стивън Кинг, но до сега няма грешка при мен (Нощна смяна, Дългата разходка, Чеири след полунощ, и др., дет не се сещам)

О, да, помня как гледах филма по телевизията и колко ме бе страх!

После прочетох и книгата. Стивън Кинг е гений. Не знам как може един човек да улови толкова неща от мислите и страховете на хората.

Teri