Дете за празника - за и против

Ами не знам,понякога докато се опитваме да изпишем вежди,изваждаме нечие око,уви.Може би зависи и от психиката на самите деца,ако са лесно раними според мен не е правилно да ги взимаме за да им покажем от какво са лишени,а после да ги връщаме обратно.

Погледни го така - ако решиш да си вземеш такова дете на гости примерно за 26 май, никой няма да ти го даде. В момента нямаме избор -
 или не го вземаме изобщо или поемаме огромен риск, защото си прав, че няма по-крехко от детската психика. Въпрос на добра преценка на директорите на съответните домове (не им знам точното име, но определено е нещо гадно)

  Ace Coke, не знам защо, но четейки постинга ти, у мен изникна един спомен от детските ми години в “онзи строй”, когато изяждахме по някой и друг банан, дошъл вкъщи, след изнурително стоене на опашка пред т.н. “показен магазин ”( колко гротескно ми звучи сега - т.е. другите хич не са били за показване) около нова година (само тогава пристигаха бананите и портокалите от юга). Преди да опитам този плод за първи път, той не предизвикваше никакви чувства, желания и асоциации у мен. След това често си копнеех за него, но трябваше да чакам следващата нова година…Ако направя аналогия с децата, които ще прекарат една незабравима Коледа у някое семейство и след това отново ще се върнат в “никъдето”, в “никогато” и в “нищото”, не зная кое ще е по-силно, дали топлината от хубавия спомен, или горчивината от неговата безвъзвратност…Колко е абсурдно, това за което разсъждаваме… Би трябвало изобщо да няма такива места-душеубийци!

Мдам, тогава в някои по-нормални от нашата страни (СФРЮ) имаше банани дори и през май (може пак да се прави аналогия). Спомням си как се пулех от рейса и 9 годишното ми същество не можеше да проумее как братята югославяни могат да продават банани през лятото и пред сергиите да няма опашки...

Ейси, много благодаря за този хубав постинг. Имахме с Жоро подобна дилема за новата година на 2004 г. Той много искаше да вземем дете при нас за празниците, аз бях на твърдото мнение, че не мога нито да поднеса, нито да понеса подобна болка за детето. Нечестно е да му покажеш нещо различно, без значение как ще го види то през изстрадалите си очи, и после да му го вземеш - освен, ако нямаш намерение да осиновиш....

Мда.. Тони прав си.. аз нали мога да кажа.. няма да заправя за един Лазар.. на около година и половина преди няколко години.. ама помня ли и аз преди колко... Майка ми нали работи в дом за бебоци и така.. доведе го този малкия за няколко дни баш по празниците и като го върна в дома.. ела и гледай.. детето в нервна криза.. ще кажа само това.. тежко е и не ми се описва състоянието му. В къщи са идвали и други деца, с тях не е било така, ама не са идвали по коледа, аз даже още си имам един любимец, който сигурно вече гаджета върти някъде из Америка, където го осиновиха със сестричката му.. май с него за пръв път играх мач на поляната до в къщи и се правех, че ми взима топката, от което той се чувстваше много велик.. беше се вживял в ролята на Дънкан Маклаут.. а мене ме взимаше за дъщерята на Батман :) сладурче

 Дечицата сигурно много се надяват някой да ги вземе за Коледа,но как ще се почустват като разберат ,че Коледа е само 2дни?
За семейството,което е взело детето също ще бъде вълнуващ,незабравим празник,но като си представя тъжните,умоляващи очи на детето след празника,как ще го върнат обратно в неговия "дом"?На мен май ми се приплака само като си го помислих...
 Заприлича ми на огромен,красив розов балон,който знаеш,че всеки момент ще пред очите ти ще се спука.

Аз си мисля следното: Това, че празниците свършват, не ни кара да не ги празнуваме. Ако заведем детето на цирк, или на море, или на куклен театър, там може много да му хареса и да не иска да си тръгва, обаче ние все пак го водим. Подаряваме му празник, и от това има полза, и то знае, че пак ще има празник. Не му казваме: ето, показваме ти захарната пръчка, но няма да ти дадем да си близнеш от нея. Не го дразним, като му показваме нещо, което няма да му дадем да опита, а просто му подаряваме празник. По-добре ли е то да не знае, че кюфтетата може и да се ядат с вилица, а не с лъжица, както в детския дом?

Шогун, те обаче не разбират нещата по този начин.
Тонка, пильо! Това го има още от както бях ученичка :) Тогава се водеха големи спорове по радио и телевизия, преди 6-7 години.
Аз не бих взела дете така. Като знам, когато бях при тях, как се залепват за теб и не те пускат да си идеш, представям си как ще им се отрази ако вземеш едно от тях, обръщаш му специално внимание 2-3-5-10 дни и после го върнеш...Не искам да им причиня подобно нещо.

Шогун, те обаче не разбират нещата по този начин.
Тонка, пильо! Това го има още от както бях ученичка :) Тогава се водеха големи спорове по радио и телевизия, преди 6-7 години.
Аз не бих взела дете така. Като знам, когато бях при тях, как се залепват за теб и не те пускат да си идеш, представям си как ще им се отрази ако вземеш едно от тях, обръщаш му специално внимание 2-3-5-10 дни и после го върнеш...Не искам да им причиня подобно нещо.

Аз също мисля като Shogun. Вие си мислите какво ще му е на детето да види какво е да има дом и после да се върне обратно. А питате ли се какво му е на детето никога да не види дом? Как това дете някой ден ще създаде семейство и дом, като няма идея как изглежда то?
Аз смятам, че е много хубава идея-даваш на детето топлина колко можеш, даваш каквото можеш когато можеш, помагаш и на детсткия дом, защото едно гърло по-малко значи повече за останалите, правиш нещо добро и не на последно място-ако детето ти хареса, може да го осиновиш. Да, гадно ще му бъде като го върнеш, но много по-гадно ще му бъде да остане в дома. Приятните емоции, колкото и краткотрайни да са, си заслужават много повече от тъгата като ги загубиш.
Или стария въпрос-по-добре ли е да обичаш и да изгубиш любимия си от това никога да не си обичал?

Ами, моята гледна точка е проста. Аз съм осиновен. Изживял съм много хубави Нови години (по мое време Коледа не се празнуваше), но ... съм преживял и лоши спомени. Надеждата е тази, която крепи човек.  Ако това дете не види "светлината", ще има ли силата, надеждата да се бори за по-добър живот. Дали малкото любов, която ще му дадете по време на празниците, няма да остави такъв отпечатък у него, че да поиска да стане добър човек. Защото повярвайте ми, освен, че съм осиновен, аз съм ходил и в "дом за деца, лишени от родителска грижа", знам колко лесно се привързват към теб, само защото си им дал пакетче дъвки "Орбит". Но те, като всяко човешко същество, не търсят само материалното, търсят и любовта. Лишавайки ги, от любовта, тези деца, биват обречени завинаги, да преминат на "страната на лошите", по детски е моето разбиране (защото съм нямал детство като теб, читателю), но хората биват добри и лоши. Няма средно положение. Бог да ми прости за думите !
Весели празници! Помислете за тези деца! И не забравяйте, че спомените понякога топлят, повече от парното.          

Помислете над това, че може и да не върнете това дете, а да му дадете дом след това. Имам такива примери в живота си с една колежка и един колега (все бивши). Аз лично в момента не мога да сторя това, но може би когато имам свое дете, бих го сторил.