Десет критерия за повишаване на учителските заплати

Чудесно е, че се прави опит да се стимулират учителите, които работят по-добре, като се увеличат заплатите им, но на теория е много лесно да се дават предложениия, каквито е дал министъра на образованието и науката Д. Вълчев, дали обаче е помислено как ще изглежда всичко това на практика и въобще приложими ли са тези идеи в нашите родни български условия, е друг въпрос.

Вчера пред медиите министърът е заявил, че въз основа на новата система за оценяване на учителския труд ще се избегне субективизма и че директорът няма да може да взима еднолични решения спрямо подчинените си. Аз много се съмнявам, че такова нещо е възможно в България и по-специално в сферата на образованието, в която действат законите на джунглата.

Предложенията на МОН са конкретизирани в десет критерия, по които ще се извършва тази оценка:

(1) По-високо заплащане ще получат онези учители, които прилагат нови методи на преподаване.

Как точно ще се установи това? Във всеки случай не чрез анкета, а чрез реална проверка. Знаете ли как се провежда тя? Единствената досега съществуваща форма е като учителят бъде проверяван от инспектори (сега се наричат експерти) на МОН или по-точно Инспекторат по образованието. Тази проверка се осъществява чрез влизане в часовете на учителя и след като се претендира за обективност, означава, че работата на учителя трябва да бъде наблюдавана по-обстойно, т.е. в рамките на по-дълъг период от време, и по всички предмети, които той преподава.

Знаете ли например колко на брой са експертите за начално образование за цяла София? Двама. Е, според вас съществува ли физическа възможност те да посетят часовете на хиляди начални учители?

И още. Публична тайна е, че тези инспектори/експерти са в тесни приятелски отношения с директорите на училищата, поради общите интереси, които ги свързват (тук няма да навлизам по-навътре, защото темата необятна). Така че нека да не се заблуждаваме по адрес на едноличните решения на директора. Те пак ще са факт, но с тази разлика, че ще се осъществяват със пълното съдействие на контролиращите органи.

(2) Ще са важни резултатите на учениците при външното оценяване и (3) при проверките на входното и изходното ниво на всеки клас.

Тук само регистриране на резултатите от входното ниво не е достатъчно, за да се направят велики изводи за възможностите на учениците от даден клас да овладяват качествено учебния материал. Необходимо е да се извършва точна и пълна психодиагностика на учениците, защото едно дете, което се развива по-бавно от останалите, съответно ще показва и по-ниски резултати в овладяването на учебното съдържание. Но в същото време в контекста на своите собствени възможности е възможно да е постигнало максимума, понеже е вложило много труд и усилия, за да постигне това ниво, което на фона на останалите деца изглежда ниско.

Когато се работи с такива деца, които по някакви причини срещат обучителни трудности, времето и енергията, които учителят влага, за да им помогне, са много повече, отколкото при другите ученици. И какво излиза сега: че вместо трудът му да бъде по-добре  възнаграждаван, заплатата ще му бъде редуцирана, щом е извадил късмета да има в класа си изоставащи ученици.

(4) Ще е важно дали в класа, в който преподава има ученици, които са заели призови места в състезания или олимпиади.

Такива ученици имат огромни успехи, заради високия интелектуален потенциал, който притежават, а той може да се подпомага или стимулира, но не може да се създаде, да се придобие, чрез обучение. Защо тогава учителят трябва да си приписва заслуги, които не са негови?

(5) Ще се оценява работата с деца със специални образователни потребности.

За тези деца вече има действащи ресурсни учители - дефектолози, които провеждат допълнително индивидуална работа с тях. Тук искам да попитам чия заплата ще се повиши: на ресурсния учител или на преподавателя титуляр по предмета?

(6) Ще се вземат под внимание заниманията в извънкласни и (7) в извънучилищни форми.

Съгласна съм с това предложение, но нека не забравяме, че някои от тези форми като воденето на екскурзии, пленери, лагери и т.н не е свързано с основната функция на преподавателя и не може да бъде критерий, по който да се съди за професионализма му.

(8) Използването на чужди езици и (9) на информационни технологии при обучението от учителите ще се отрази на повишаването на заплатите.

Тук не разбрах дали се иска от учителя да може да преподава тези предмети на учениците или просто да ги владее за себе си. Ако е вярно първото предположение, знаете ли колко много стават предметите, например в начален курс, които трябва да можеш добре да преподаваш? Това са български език, математика, човекът и обществото, човекът и природата, музика, изобразително изкуство, домашен бит и техника, физкултура, безопасност на движението, за което се изисква да си завършил квалификационен курс, добавяме английски и работа с компютър и стават над десет различни науки, със своите специфики, които изискват от една страна добро познаване на съответната научна сфера, а от друга - умение за преподаване, т.е. владеене на методиката им. Едва ли някой ще повярва, че е по силите на един човек да бъде перфектен учител, след като му се вменяват да притежава толкова много различни знания и умения, свързани с най-различни научни области.

(10) Подпомагането на новопостъпили учители също ще се отрази на заплащането.

Прекрасно, а аз искам да попитам какъв е начинът, по който ще се измери в левчета (или стотинки) това подпомагане? И как ще се установи на кого и в какъв размер ще се заплати тази заслуга? Може би новопостъпилите ще пишат благодарствени писма до ???, че са били подпомагани?

Съжалявам, но в цялата система на оценяване труда на учителите не виждам някакви точни критерии, по които това би могло да стане.