Депресията... Какво оправдаваме с тази дума?

Целия ми живот почти се побира в дамската ми чанта!
Напоследък прекарвам повечето си време пред монитора, сутрин чета новините, на обяд гледам телевизия, следобяд пиша е-майли, вечер пак гледам телевизия... Когато искам да знам какво е времето навън не поглеждам през прозореца, не махам пердетата, не излизам, отварям http://weather.yahoo.com и така научавам има ли слънце навън или има 20 см. сняг. Тъжно но факт, живея в монитора, в един до преди няколко години наричан „виртуален” свят, а днес за повечето от нас почти реален.
Преди няколко седмици с приятеля ми, дъщеря ми и много близки приятели (колеги и техните семейства) ходихме на екскурзия. Деня преди да тръгнем си купих нова чанта, нямах време да обикалям много и купих първата която видях. После се прибрах и започнах да събирам багажа, взех и лаптопа. Тъжно ми стана, не знам заради кое се натъжих повече, заради новата чанта или заради лаптопа, но ми стана тъжно... Лаптопа в който живеех през по-голямата част от живота си се събра в дамската ми чанта  Вече минаха няколко седмици и още не мога да си отговоря на въпроса: Чантата ли е прекалено голяма, лаптопа ли е прекалено малък или живота ми е прекалено жалък? Добре, че не успях и семейството си да побера в тази дамска чанта  Екскурзията се оказа много приятна, толкова много, че дори не извадих лаптопа от там където го сложих преди да тръгнем (чантата). После минаха седмици и аз се сетих пак за живота си, за малкия лаптоп, за голямата чанта, за семейството, за случките и преживяванията с който живея, за спомените и най-вече за хората който обичам. Нарекох това депресия, но депресия ли е наистистина?
Понякога с весела усмивка на лицето казвам: „В депресия съм”, което трябва да е достатъчно да ме извини за нещо което нямам желание да правя, но се налага, а друг път с почти разплакано от разочарование лице казвам: „Добре съм, Благодаря!” Кога в крайна сметка депресията може да бъде основателна и кога това е недопустимо? Има ли граница до която е само лошо настроение или липса на желание и след която е истинска депресия?
На този житейски, филосовски и най-вече медицински въпрос аз не мога да отговоря, но знам кога аз лично се чувствам непреодолимо зле и кога просто се извинявам за поведението си с така популярната напоследък дума (термин) ДЕПРЕСИЯ. Удобно извинение, модерно дори състоянието „депресия” може да извини по-голямата част от грешките ни. Какво обаче представлява това състояние в действитвителност?
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако това чувство трае повече от няколко седмици или се появява периодично, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия. Симптомите очевидно ги имам, но категорично отказвам подобна диагноза 
Възможно ли е една чанта, един лаптоп, едно преживяване напълно да ме обезкуражат? Нима слънцето (дори и само в yahoo.com) вече е спряло да блести, нима дъщеря ми е спряла да ми казва (дори и в skype), че ме обича, нима приятеля ми не ме целува всяка вечер или не ме прегръща всяка нощ? Нима аз имам извинение аз самата да не правя това, нима думата „депресия” може да ми отнеме хубавите моменти и мигове? Нима има хора които се отказват от това за да се скрият зад тази дума?
Не вярвам, че това е възможно! А ако има хора който се крият зад всичко това да погледнат живота в очите и да кажат, ако имат смелост „Депресия е оправданието на психолозите за високите им хонорари Ако има хора които вярват в Депресията, да погледнат смело слънцето, докато ги ослепи, за да могат да виждат по-добре красотата на живота си, да погледнат очите на любимите си хора за да разберат, че не са сами на този свят, да погледнат с други очи на масата си на вечеря и да си дадат сметка, че много хора по света нямат това щастие, да пуснат телевизора и да чуят новините... И да благодарят на когото искат (ако вярват в Господ да благодарят на него) за това, че не са част от хрониката... Да помислят имат ли право да забравят, че земята все пак се върти и че идва пролет 
Аз твърде дълго оправдавах себе си и грешките си с тази дума, сега вече знам, че нямам право на това!!!