Денят на Благодарноста.

Карам си по третокласната пътна мрежа в Източна България. Мислите ми отскачат бързо от една в друга посока, като топка за тенис на „турнир за 1 милион долара”. За какво си мисля ли?

 Ами за пътни данъци и такси. За винетки. За Евро-програми и спрени средства по тях. За Агенция пътища. Банални работи.

„ Малеейййй, я каква дупка зла. Тука мога да спра и да сменя маслото на колата.

Канал ти не требе./ както би казал един приятел/.

Съсредоточен съм в шофирането, защото е като.... .

Абе какво стана с нашия Павел Попангелов? Добре се движеше момчето преди години. То сега имаме ли слаломисти? Зимните спортове, ама някак не са ми на сърце. Отоплителен сезон ли е не е за мен работа. Слушам си радио и си мисля как, от те това радио спечелих 60 супички. Пилешки.

 Оглеждам се да не би Инспектора от радиото да ми махне с палката, ама не би.

Никой.

Третокласна пътна мрежа. Лудогорието. Делиорман. Даусдава. Чували ли сте за града на Вълците? Някой ден ще ви разкажа.

 Разминавам се с още два „Тира” пълни с дърва. Ако влезете навътре в гората и ако обичате природата може и да се разплачете ама това е друга тема.

 „ Оппааа....” Изпревари ме Опел. Поне видимо 22-23 годишен. На толкове е и момакът който го кара. Ама как кара. На тези им казвам „ безсмъртните „.

Трябва да си наистина такъв, за да караш толкова годишна кола с такава скорост. Навлизаме в село. Намалявам и пак „ Оппааа....”.

 Пуяк. Месир. Или както още там им казват. Премазан, ама още жив.

Опел-а. Опела–а и безсмъртния му водач. Такъв е живота....

Пуйка а...? А сетих се. Денят на Благодарноста. Празник на пуйката.

На кого да благодаря сега.

Благодаря на:

 Джон Атанасов, че е измислил Компютъра.

 Благодаря на Бил Гейтс, че без него светът за добро или за лошо, щеше да е друг.

 Благодаря на Гугъл, че дава възможност на предприемчивите, но „малки” хора и фирми да се докоснат и да са част от глобалния свят.

Благодаря на Тошиба, че е произвела това на което пиша тези думи.

Благодаря на Самсунг, за снимките който прави малката джаджа в джоба ми.

Благодаря на този който е измислил БЛОГ-а. Защото тук намерих прекрасни хора и нови приятели. На истинския ден на благодарноста, повече.