Денят Ми Започва Супер Готино! :)

Това е то! Вчера споменах, че днес е националният празник на Германия! И да му се невиди, защо все така става, аз ли съм неорганизиран, разсеян ли съм , не мога да си обясня, но пак не попитах на работа миналата седмица, дали в понеделник ще се работи... Никой нищо не спомена, никой нищо не каза...

И вчера вечерта моите разсъждения бяха такива : - Щом никой нищо не спомена, нито от шефове, нито от колеги, значи най-вероятноще да се работи... Освен това, магазините и супермаркетите в Германия сигурно трябва да бъдат заредени и няма да има почивка...

Ставам днес сутринта, оправих се набързо за работа, излизам навън и за пръв път от много време насам излязох толкова навреме, че да не тичам до гарата, а да си вървя бавно  и спокойно... Още от вратата мъглата ме обви в булото си... Едно бяло навсякъде, въздухът студен и дъхащ на зима, направо не мога да го опиша... И си викам : - Гледай сега каква стана... Отивам на работа, а може да няма работа... И да съм станал напразно.. В миг се огледах около себе си и видях пак пухкавата мъгла... Приказка... И си викам : - Ей, явно има и такива моменти, в които, каквото и да се случи, ще ми е готино... - Ако отида и има работа, поне няма да ми е загубен деня, ще ми платят, а тъй като е празник, даже трябва да е и повече от обикновено.. Ако ли пък не, ще си попътувам с влака, ще се разходя, и вместо да стана днес в 12 и половината ден да ми е минал, ще се върна и ще седна да си прочета новата глава от "Блогът на Смъртта" и така....

Неусетно бях стигнал на гарата... Беше едно такова пусто навсякъде - сякаш животът е притаил дъх... Нямаше го онова забързано, стресирано ежедневие, хора, едва дочакващи светофарите, за да пресекат, и после - тичащи, за да си хванат автобуса или влака...  Една летаргия, спокойствие...

На гарата не видях никого от колегите ми... Когато се качих във влака, ми стана още по-приятно... Първо, че обичам да пътувам, освен това, беше топло, а навън пак беше онази приказна мъгла, обвила света в пелерината си...

Оказа се, че няма работа, разходих се , хванах си влака за връщане, и ето ме тук... Сега ми е приятно, че денят ми започва така, сложил съм си една франзела с масло и някакви подправки във фурната (пак от полуфабрикатите, Творецо!) и едно кафенце, и се наслаждавам на утрото!

За мен днес чашата ще е наполовина пълна!