Денят

Денят започва дъждовно. Представя се за някой друг. С мръсно сив шлифер, наблюдаващ фонтаните на Централна гара. В устата му догаря облак.
Денят започва рязко. Сънят, който ме е обвил като шарена кухненска мушама, отказва да си отиде.
Провирам се през капките. Движа се като парче на Lamb. Червените звезди разпръснати до подлеза се изкачват по ръката ми. Обвиват ме като алергия, като родилно петно на някой скитник.

Аз. Без ние. Сладко кисел вкус на боза купена от гарата.
Дърветата, безбрежно море, заобикалящо бързащия влак.

Денят ме обгърща, но няма ръце.
Денят ме обича, но няма сърце.
Денят се усмихва, но на някой друг.

Аз. Без ние. Без нас. Летаргично чакаща в синьо-бял пашкул.

Аромат на кафе, спускащ се по (леко) нащърбените линии на сърцето ми.