Ден на..
Вчера тук беше ден на бащата! Да, не сбърках - на бащата! Имат си американците такъв празник! По този повод се замислих, а защо, аджеба, при нас нямаме такъв ден? Та нима ние по-малко обичаме нашите татковци и съпрузи? Защо има ден на майката, а бащата "швепс да пие"? Интересното е, че у нас винаги има едно такова разбиране, че сме си малко ориенталци, т.е. мъжът е на пиедистал, че той командава, а картинката на семейния уют е следната - той си пие ракията, а тя, потънала в "робски труд", само му сервира салатката! Е, защо тогава мъжът си няма отреден ден за празник? Та нали повечето закнодатели са мъже, как така не са се сетили да си прокарат едно такова решение, с което да си заплюят един ден от календара за честване на мъжкото начало? Сега знам какво ще си помислите и ще кажете - ами те мъжете всеки ден си им е празник! Е да, но като видях, колко е приятна атмосферата тук около този празник, колко семейственост (има ли такава дума?) има на този ден,как се избират подаръци, картички, колко поздравления се изписват по медиите и заради цялата тази празнична еуфория ми стана някак криво за нашите бащи и съпрузи!
Искам вие да помислите заедно с мен и да поразсъждаваме защо в България има ден майката, а няма на бащата? Нима нашите бг-татковци по-малко заслужават уважение и благодарност за грижите за семействто и най-вече децата от американските?
И за да не бъда голословен и ми повярвате наистина колко много празницчност има на този ден тук (дори мисля, че е повече отколкото на деня на майката, който се честваше на 10 май), вижте слеващото видео! Президентът на САЩ поздравява бащите и награждава най-достойния от тях, служещ в армията! Не ме упреквайте, че е пропаганда, избрах го просто, защото е от тази година и е по-актуално от други по-стари неща. Вижтe:
Когато ми бяха малки децата, аз бях изнамерила само едно-единствено стихотворение за татко, на което да науча децата - ама как така ще учат за мама, а за татко - не! Етотова стихотворение:
Един вид майката е човек, когото децата обичат, а таткото е някакъв спонсор, който набавя материалната част. Черна несправедливост, и това трябва да се промени.Обичам татко, щом се върне,
със две ръце да ме прегърне,
а аз да го целуна сладко,
че цял ден се е трудил татко.
В стихотворението на Чичо Стоян "При мама и при татко" за мама се казва: "Щом очите си отворим, със кого ще заговорим? С наща мама, кротка, мила, със зората подранила". Докато за таткото пише - да отиде да се труди, да печели и набави дрехи, и обувки здрави, и тетрадки, и писалки за дечицата си малки.
И така, опитах се да съм коректен към хората, които взеха отношение по моя пост като копирах коментарите им от несъшествуващия на главна и изобщо никъде, изгубил се над Атлантика злополучен пост в този вече реален и официален! Коментирайте тук и в него, защото другият потъна може би в Марианската падина и ще го има докато не го избутат от коментарната дъска! Е, голям зор видях днес! :-)))
Така че проблемът не е в това, че хората не обичат бащите си, проблемът е, че бащите твърде често показват обичта си по да кажем неясен начин. Знам че има мнооого изключения, просто все не мога да попадна на тях. Иначе с удоволствие бих празнувала Деня на бащата. Сигурно е хубаво.
Балансът е хубаво нещо, Професоре.
Хубаво е да има ден на бащата, разбира се.
Обаче не знам как ще се възприеме от част от сънародниците ни нещо, което е "американско".
За Халоуин например - опитите на някои да се преоблекат в костюми на този ден се посрещат на нож от по-мрачните хора, които са забравили, че са били деца.
Свети Валентин се отрича било защото бил католически, било защото бил "лигав празник", било защото ние си имаме Трифон Зарезан.
Не знам в България да се е празнувал Ден на бащата, но мисля, че декември не е подходящ месец за това.
Лятото е най-добрият сезон - така бащите могат да заведат децата сред природата - на риба, на излет...Да направят нещо заедно с децата, нещо, което е "типично мъжки" специалитет :)...
И на мен ми беше непознат празник, затова ми беше любопитно. Аз очаквах празник в смисъл нещо като деня на жената, само че вместо цветя - подаръци като за мъж. Да, ама не би - това, което най-вече се прави, е (след като се поздравят бащите, все пак) да се събере голяма дружина - най-вече от млади юнаци - и да отиде да си пийне по мъжки... Жени бяха разрешени само за прибиране на юнаците по домовете...
Но инъче (пренебрегвайки изпълнението) идеята ми хареса - и без това повечето мъже имат проблеми с показването на обич към децата си, и без това повечето български семейства функционират на принципа "добро ченге, лошо ченге" (разбирай "добра мама, лош тати"), а и като имам предвид собствения си опит... (Близо 2 години в чужбина бяха необходими да покажа на татко, че думата "Целувки" не хапе, а след 3,5 години стигнахме и до "Обичам те" - постижения, които много ме радват и които най-вероятно нямаше да имам, ако си бях останала вкъщи...) ...може и да се окаже приятно за българските бащи да знаят, че са ценени и обичани - и дори да се научат и те да показват, че не са от стомана!
Но и аз съм на мнение, че един летен ден ще е доста по-подходящ от 26 декември.
На татко
Ти за мен се притесняваш,
будуваш, когато съм навън.
Постъпките ми вероятно оценяваш,
при тебе съм дори на сън.
Не мисли, че не съм ти благодарна,
дори в мигът, в който крещя.
Мисълта ти за мен е важна,
а именно ти ми забраняваш да мълча.
Не ми се сърди когато мечтая
за нови простори, висини.
Щом се връщам в твоята стая,
у дома си, осъществявам твоите мечти.Няма да забравя как трима татковци - военни, като казвах имената на децата им и че татковците трябва да излязат на сцената да се включат в поредната игра и изпъваха гръб, сякаш ще се явяват по служба пред командира си, а няма да надуват балони, да лепят картички и да шият копчета, защото мама е в командировка....
Интересна тема е темата за татковците...
Този многострадален пост успя все пак да оцелее напук на всички бъгове в системата! С него доказахме, че можем да цме невидими, нереални и въпреки всичко да контактуваме и разменяме мнения и коментари в третото измерение! Както и да е, това да са ни ппоблемите! Но наистина има някаква магия,защото в ранния следобед бях отговорил на повечетео коментари и в момента, когато исках да ги постна, те се изтриха. И аз вдигнах ръце! Но ето сега вече релаксирах и ви отговарям!
Дени, много съжалявам, че така са се стекли при теб обстоятелствата ! Разбираемо да не харесваш по голяма част от мъжкото съсловие, особено в ролята им на бащи! Но има и такива бащи, които са по-добри дори и от майките! Грижат се И обичат децата си и са перфектни и всеотдайни! За тях, и за честването на такива бащи става дума в този пост! И смятам, че разбираш, че те го заслужават!
Ела, вярно е това, че ние българите трудно приемаме чуждите неща, а още повече, когато идват от САЩ! Но нашата нация обикновено бързо копира лошите страни на една друга култура, а добрите отхвърля! Смятам, че този празник специално носи много позитивно и важно послание за семейните ценности и сплотеността на семействот! А при нас понякога се получава модела – орел, рак и щука (вие се сетете кой кой е). Така че нашите медии, може би са длъжници за популяризирането на този празник, повече информация да се дава за да се постигне нужната публичност, каkто това става тук, например! А декември е абсолютно неподходящ, напълно съм съгласен с теб! Наистна по-добрияm вариант е някъде прeз лятото, когато са отпуските и семействата са заедно!
Дивна…, много хубав коментар! Благодаря ти за инфото за Германия! Наистина по немски, без много шум да отидем да се напием с бира по мъжки, а жените дам му мислят, но само този ден, защото е известен факт, кой дирижира нещата в немското семейство!
За другата част от коментара ти съм съгласен, че българските мъже – съпрузи и бащи много се пазят да си покажата емоциите от криво разбараната етика някой да не ги сметне за женчовци! Браво на теб, че си успяла да отключиш сърцето на баща ти! Сигурен съм, че той ти е благодарен за това! Трябва да се казва на децата, че ги обичаме и че се гордеем с тях. От това те стават само по-добри!
Ген, явно при теб всеки ден е празник на душата, защо да се обременяваш с още един! Ама не ти ли се иска да дойде дъщеря ти някой ден, да те прагърне, целуне, да ти подари нещо мъничко, но избрано специално за теб и да каже: Тате, ти си най-добрият баща на света! А, Ген?
Валята, ти си щастлив с твоето дете! Щом пише такива хубави стихове като баща си, значи си успял да я научиш на главните неща в живота. И както казват, каквото посееш, това ще пожънеш! Твоята сеитба е била добра!
Дале, дали всичко това се случило точно на определения ден за празника? Предполагам не! Но това , което си споделила с нас показва, че добрите татковци са ощетени откъм внимание! Чувстват се пренебрегнати и, когато им се даде поле за изява, те показвата цялото си старание, като по този начин изразяват своето скрито желание да бъдат и те похвалени, а някой да зачете техния труд, грижи и обич, които негласно дават на децата и семейството си всеки ден!
И така да сумираме нещата – как смяте да го отречем ли този празник, само защото е “американска пропаганда”, или да го приемем, защото наистина си струва да покажем нап по-силната част от човечеството, че са заслужили адмирации, обич И уважение поне в един ден от годината?
Не, не се случи на точно определен ден на татковците, а на избран от нас ден. Празникът го проведохме през февруари.
а защо да не е по-силна? Дале, ако тренираш културизъм признай си? ;-)))
Професоре, чувал ли си тази "сентенция": И най-грозната жена е малко по-красива от най-красивия мъж. Да не отклонявам темата. Против правилата е.
Ето нещо странно, шокиращо, но може би забавно!
Бихте ли искали да сте такъв баща или бихте ли nозволили на съпруга да си играе така с децата ви? А дали не е монтаж?
Някои от игрите, които видях са безобидни на фона на останалите. Стрелянето с воден пистолет, влизането в кашон /без въртенето на кашона/, влизането в шкаф сме го практикували....Останалите обаче...ми се сториха малко екстремни....