Деветият бал

Талази черни, вятър див.

Светкавици възсядат огнени коне,

а Океанът, зинал грозна паст

крушение и смърт зове...

Девети бал !

О, ужас най-велик !

Дъхът във гърлото сковал е

на клетниците горестния вик...

Смъртта пак пее

своята мъртвешка песен

и жъне тя с наслада зла.

Открехнал дверите на Ада,

очаквайки триумфа на Смъртта,

незнаещ що е туй пощада

надава вик лукавий Сатана.

Последната Надежда

удавена угасва,

потъва в бездната бездушна веч...

Обречените Богу молят се

тъй страстно,

но Бог, уви е толкова далеч !

.........................................

Утихва вече Океанът,

изгрява бледата луна...

И за погиналите спомнят само

разкъсаните алени платна...