Две звездички, две душички!

Дядо Господ се надигна тежко от леглото и потърси пантофите си. Не беше трудно, тъй като от прага на вратата се процеждаше силна светлина, която осветяваше неговата стая.

Стана от леглото и се запъти към своя кабинет. Светлината го посрещаше и сякаш го упътваше към правилния път. Той въздъхна и пое по дългия коридор. Вече бе стар и не ходеше всеки ден в кабинета си, но сега явно трябваше да отиде. "Сигурно пак е някоя война" - помисли си дядо Господ и въздъхна тежко. "Тези младежи не бива да се оставят без надзор...кога ли ще се научат да живеят в мир?".

Дядо Господ отвори вратата към кабинета си и светлината го удари силно в очите. Той примижа и след няколко секунди вече свикнал с нея той влезе и затвори вратата след себе си. Картата светеше ослепително и на Господ му се наложи да примижи отново за известно време, преди да започне да различава детайли от нея.

Картата бе обсипана от малки звездички, които мигаха и се движеха сякаш хаотично в къси периметри. Някои се въртяха в особена закономерност в кръгче, други правеха по-щури движения, сякаш танцуваха, трети изгряваха на място, на което не е имало нищо преди това, а четвърти угасваха.

На Дядо господ рядко му се случваше да види нещо интересно в Картата. Обикновено звездичките си вървяха в своите си маршрути и нямаше нищо, което да хване окото му. Друг път се случваше множество звездички мигновено да угаснат... Дядо Господ помнеше как последния път, преди 60 години бяха угаснали хиляди звездички наведнъж. Или преди година, когато една вълна помете стотици... Всеки път Дядо Господ плачеше, като си спомнеше за тях.

Но този път бе различно. Нещо различно, нещо, което не бе виждал отдавна. Нещо, което накара сърцето му да спре за момент, а след това учестено да затупка в някакъв странен такт.

Две звездички бяха причината за тази обилна светлина. Те се движеха заедно, обикаляха картата с въртеливи движения. За секунди се разделяха, но веднага след това се събираха отново и започваха щастливо да подскачат и да танцуват. Картата ставаше все по-ярка и ярка, множество звездички, които едва мъждукаха досега се раздвижваха и почваха да трептят пулсиращо щом двойката минеше покрай тях. Събуждаха се за нов живот и почваха да подскачат и танцуват, обливайки със светлина и заспалите звездички около себе си. В един момент картата стана толкова ярка поради множеството ярки звездички, които светеха заедно с двете мънички и щастливи звездички, че Дядо Господ си сложи специалните очила. Той ги слагаше рядко и от много години насам не му се бе налагало да ги слага.

По бузата му потече една сълза... Той я попи с опакото на ръката си и свали очилата. Очите му бяха влажни и той не виждаше и през тях. Чувстваше се по-млад с хиляда години и щастлив. Той въздъхна щастливо и промълви:

- Ех, звездички, мои влюбени душички! Бъдете благословени!