Две в едно
І. "Във всяка национална история ги има тия спечени блокчета от пенобетон - конгломерати от детска неправдоподобна лъжа, призвана някакси да замаже некрасивата, а често и неприлична истина".(Ал.Галковски)
"Та нали изграждането на такива пенобетонови блокчета е същността на журналистиката - цялата истина без друго не е известна никому, а ако някой я знае - няма да може да я обясни. <...> Тъй че журналистиката просто не трябва да забравя, какво точно произвежда - някакви макети, които се възприемат като действителност, но не са. Но ако това се знае, може би макетите ще стават по-качествени".(Андрей Левкин)
ІІ. Как си говорят в руското правителство (мили боже, дали и в бъдещото бесепарското правителство ще си говорят така!?!):
"Михаил Фрадков мяташе думи право в лицето на Герман Греф:
- Като искате да мерите с точки - мерете, аз тия неща не ги разбирам, обаче ми намерете проекти, в които да има точки за ръст на икономиката!
Герман Греф побледня. Премиерът се разпени:
- Изяснете си, какво влияе върху икономиката! Къде ще слагате празните кофи под нефтения дъжд и какви лехи ще поливате. Ръчкайте всички! И за разсада да не забравите! - изрече не съвсем разбираема за присъстващите метафора.
Веднага Михаил Фрадков обясни емоционално:
- Точките няма да заместят реалната стопанска работа. Бъркайте с ръце, хващайте се един друг за грудките и доказвайте. Че може да излезе, че там, където е трябвало наистина нещо да се построи, никой не е и стъпвал... - Захващайте се за работа и не искайте пари от Министерството на финансите! - разкрещя се Михаил Фрадков. - Търсете точки на ръста! Икономиката зависи от вас!
- Какво зависи от мен? - притесни се Герман Греф.
- Намерете източници за ръстеж, така че да удвоите брутния вътрешен продукт до 2010 г.! - посочи Михаил Фрадков...
- Средносрочна програма, предвиждаща удвояване на брутния вътрешен продукт, няма да има, Михаил Ефимович, не е осъществимо, - отговори министърът.
- Тогава до 2010 г.! - не отстъпваше Михаил Фрадков.
Изведнъж пребледнелият Герман Греф избълва в лицето на премиера:
- Това е невъзможно!
- Търсете! Търсете! Мърдайте! - изпаднал в крайна ярост, Михаил Фрадков тропна с юмрук по масата" (Петр Нетреба, "Рост дошел до точек", "Коммерсант" от 24.06.).
Е, щом трябва, ще си го изчислят това удвояване. Ако не този министър - друг. Ако не този премиер - друг. Щом президентът е разпоредил...
Въпросът е ние да не го докараме до там. Както беше преди петнайсетина години.
"Та нали изграждането на такива пенобетонови блокчета е същността на журналистиката - цялата истина без друго не е известна никому, а ако някой я знае - няма да може да я обясни. <...> Тъй че журналистиката просто не трябва да забравя, какво точно произвежда - някакви макети, които се възприемат като действителност, но не са. Но ако това се знае, може би макетите ще стават по-качествени".(Андрей Левкин)
ІІ. Как си говорят в руското правителство (мили боже, дали и в бъдещото бесепарското правителство ще си говорят така!?!):
"Михаил Фрадков мяташе думи право в лицето на Герман Греф:
- Като искате да мерите с точки - мерете, аз тия неща не ги разбирам, обаче ми намерете проекти, в които да има точки за ръст на икономиката!
Герман Греф побледня. Премиерът се разпени:
- Изяснете си, какво влияе върху икономиката! Къде ще слагате празните кофи под нефтения дъжд и какви лехи ще поливате. Ръчкайте всички! И за разсада да не забравите! - изрече не съвсем разбираема за присъстващите метафора.
Веднага Михаил Фрадков обясни емоционално:
- Точките няма да заместят реалната стопанска работа. Бъркайте с ръце, хващайте се един друг за грудките и доказвайте. Че може да излезе, че там, където е трябвало наистина нещо да се построи, никой не е и стъпвал... - Захващайте се за работа и не искайте пари от Министерството на финансите! - разкрещя се Михаил Фрадков. - Търсете точки на ръста! Икономиката зависи от вас!
- Какво зависи от мен? - притесни се Герман Греф.
- Намерете източници за ръстеж, така че да удвоите брутния вътрешен продукт до 2010 г.! - посочи Михаил Фрадков...
- Средносрочна програма, предвиждаща удвояване на брутния вътрешен продукт, няма да има, Михаил Ефимович, не е осъществимо, - отговори министърът.
- Тогава до 2010 г.! - не отстъпваше Михаил Фрадков.
Изведнъж пребледнелият Герман Греф избълва в лицето на премиера:
- Това е невъзможно!
- Търсете! Търсете! Мърдайте! - изпаднал в крайна ярост, Михаил Фрадков тропна с юмрук по масата" (Петр Нетреба, "Рост дошел до точек", "Коммерсант" от 24.06.).
Е, щом трябва, ще си го изчислят това удвояване. Ако не този министър - друг. Ако не този премиер - друг. Щом президентът е разпоредил...
Въпросът е ние да не го докараме до там. Както беше преди петнайсетина години.
Много ми харесва, всяко твое участие в блога. Толкова е красиво и като исказ, и като граматика! Просто съм очарован.
Кажи ми ти с литература ли се занимаваш? Или с нещо подобно, незнам, знам само, че ми доставя удоволствие да те чета, за което съм ти много благодарен.
Искрено благодаря! Не се занимавам с литература, само се интересувам и чета по малко :)
Мислех си, че човек, който се занимава много с книги и въобще чете много може да има подобен изказ... Много се радвам, че посещаваме един и същи сайт. За пореден път ми прави приятно впечатление нивото на хората които пишат тук...
Аз уви, доста съм позанемарил и четене и писане от както се дипломирах :( Просто не ми остава време...
Така е - за съжаление, човек трябва специално да полага усилия, за да следи това, което си струва. А животът не му позволява този лукс.
Добре че има сайтове като този, та... :)