Двайсет и пет годишните
Те са готини. Те са ентусиазирани.Мислят, че светът почва точно от тях, или поне се върти около орбитата им.Имат надежди-щото могат да разрешат всеки проблем така-на майтап, между две песни от МП3 ката. Имат планове.Не знаят, доколко всичко се повтаря-и то, което работи и сега и преди, не само срещу тях, а срещу всички, по всяко време
Не можахме да им обясним преходността на ценностите. И това колко лесно се менят-горе-долу. И кое наистина е ценно, и кое не.
Суетата е най лошото нещо...Слугуването й. Спиралата.
Пазете жизнеността си-щото никога не знаете колко лесно е да почнете от нулата, и свойството да се гънете и да оцелявате, без да се губите, като същност. Винаги да почнете от нулата. Доста трудна намяра.
Но ги обичам, тия надути келеши .Защото те са солта.Праят ми густо...
Зорушка, зоря..
Ммм
Ужас-те не знаят кой е Маркс- и не им и трябва .Единственото, което им предадохме, е да учат висше- и енглиш.Ми енглиш знаех преди да са се родили и досега почти не ми е притрявал, да не говоря за висшето, което колкото е по сложно и трудно-толкова и по безполезно
Милите,
Блъскат по фирми, по офиси-всеки се изживява като експлорър, като откривател на нови светове,без да знае колко е безсмислено-прочетете тоа след петнайсет години.Ми малко ли се върнаха от другите светове?Не можахме да им обясним преходността на ценностите. И това колко лесно се менят-горе-долу. И кое наистина е ценно, и кое не.
Суетата е най лошото нещо...Слугуването й. Спиралата.
Пазете жизнеността си-щото никога не знаете колко лесно е да почнете от нулата, и свойството да се гънете и да оцелявате, без да се губите, като същност. Винаги да почнете от нулата. Доста трудна намяра.
Но ги обичам, тия надути келеши .Защото те са солта.Праят ми густо...
И кои са непреходните ценности? Само питам :)
И мисля, че написаното е доста точно, от гледна точка на емоциите и нагласите на 25-годишните, макар от скоро вече да попреминах 25-те ...
Не е така и няма да бъде - светът непрекъснато се променя, иначе щяхме още да живеем в пещери. Променят се и хората - нагласите, мисленето.
Аз съм на 26, знам кой е Маркс, макар че не съм чела произведенията му, ползвам английския наравно с българския ежедневно, защото ми се налага. Висшето може да не ме е научило на кой знае какво, но отчитам като пропуск това, не че съм завършила висше образование, а че съм го завършила не където трябва...
Гласувах с 1 за постинга ти, заради нещата, които съм написала по-горе и заради идеята, която смятам, че се внушава с него - че на 25 всичко ти се струва възможно, а на 40 виждаш, че си влязъл в същия тоя калъп, който си се опитвал да промениш. За някои това може и да важи, но прогресът се дължи на другите, за които не важи.
Не само летят само в облаците и не само се дуят като келеши. Правят и други неща за себе си...
"- Хм... - промълви старецът, оглеждайки книгата от всички страни, сякаш бе някакъв странен предмет. - Книгата е ценна, но много скучна.
Момчето се изненада. Старецът можеше да чете, дори бе чел тази книга. А ако книгата наистина се окажеше скучна, както той твърдеше, не беше късно да я смени с друга.
- В тази книга се говори за това, за което се говори в почти всички книги - продължи старецът. - За неспособността на хората да избират собствената си съдба. А накрая се опитва да накара всеки да повярва в най-голямата лъжа на света.
* * *
- Коя е най-голямата лъжа на света? - попита учудено момчето.
- Ето коя е: в определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този момент нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света."
Паулу Коелю, Алхимикът
Мда ... Катринке ... дано не сме разбрали правилно ...
А сега от позицията на 25 годишно келешче:) (и по-точно 25 и половина, октомври ще станат 26) ако се пробвам да изкажа аналогичното за с 15-20-години по-старите ми събратя:
Ами ... май че общо взето с възрастта човек или помъдрява, или се огорчава.
То не че не може някой мъдър-премъдър да се сдуха на момента, или пък на някой огорчен да му "просветне", де... не е окончателно! Ако приемем, че на 25 човек си крои някакви планове, на 40 или 50 вече по му е ясно (по метода на опитите и грешките) как да станат нещата (и че общо взето може да станат). Или пък другия вариант: решава, че не е успял и че няма начин да стане това, дето го е решил.
Аз лично много се кефя на първия тип, защото ми дават пример, пък и ценен акъл :) Е например моя професор ... адски мотивира като видиш какво постигат хората. От тая гледна точка като допълнение на Келвинатора аз пък бих казала: Благословени да са четиридесет или петдесет годишните!
:)