Даскалски неволи (сериал)
Един учител винаги трябва да се съобразява как ще изглежда в очите на родителите и на децата. А родителите малко ги интересува как изглеждат в очите на един учител. А всъщност нещата от гледна точка на един учител са много забавни. Понякога.
Например второкласник, който заявява на майка си: "Вдигни си полата, да види госпожата колко са ти криви краката" (резултат от коментар за дължините на полите). Или момиченце - първолаче, което старателно подарява на госпожата лака и спиралата на майка си.
Но най-интересно (и трудно) е когато отиде човек с ученици на зелено училище или на екскурзия. При един такъв случай четвъртокласници се готвят да покорят връх Баба. Във влака госпожата проверява дали са се запасили достатъчно с дрехи и храна. И двамата "бодигардове" в класа - двете най-едри момченца - гордо демонстрират припасите си - два буркана лютеница, три килограма кренвирши и пет хляба. Вечерта от стаята на двамата герои се чува гръм и трясък. Госпожата нахлува изплашена, че са станали жертва на някакъв психар. И установява, че младежите са изяли всичко в раниците си, и водят истинска битка за последния кренвирш.
А когато не успяват да си премерят силата? Знам, че е трудно да си представи човек картинката, която сега ще опиша, но опитайте - това се случи наистина. Седмокласник. Доста едричък - пораснал на килограми и височина, но като характер си е в детската градина. Защото там се борят без страх, че ще се наранят един друг, и като падат, някак винаги е на меко. Този сладур се е изхитрил да затвори вратата на тоалетната, когато всичките му съученици - 7 на брой - са в нея. И подпира, да не излязат. Детска игра. Другите отвътре напъват, та пушек се вдига. Накрая изкъртиха вратата не с пантите, а с касата.
Не само малките ученици правят живота на един учител много забавен. Отдавна завършилите също си имат свои ... да го наречем "странности". Преди години в училище се получи странно писмо от бивша ученичка, тогава живееща в Испания. В началото на 80-те години нейни две рисунки стояли на изложба в коридора на училището. През 1997 или 1998 година тогавашната директорка получи писмо от Испания, с което жената си искаше рисунките, или - ако училището ги е продало - парите, които са получени за тях. Та разни хора ...
Край на първа серия.
Коментари