Даскалски неволи (втора част)

Понякога човек се пита има ли справедливост на този свят. Да, има. Поне понякога - стига човек да е достатъчно силен, да има търпение, и да има кой да го подкрепи когато му е най-трудно. Или може би когато трябва той да подкрепи някого, въпреки, че му е много трудно.

 В първия клас, на който бях класна, имаше едно слабичко дете, което беше подложено на тормоз от страна на съучениците си. Историята беше необичайна. В шести клас остава сирак - баща му умира. Майка му остава с 4 момченца, като шестокласника В. е най-големият. Живеят в малък град. Малко след смъртта на бащата майката - медицинска сестра - остава безработна. Затова се хваща като гледачка на един старец, който обаче живее в голям областен център. Всъщност не в областния център, а в някакъв негов придатък, за където има автобус само сутрин и вечер, и е трудно да се поддържа хигиена. Момченцето въшлясва. Другите деца започват да го малтретират - бият го, обиждат го. Не го допускат да седне до тях, въпреки, че е изчистен от въшките. В моят час станах свидетел как едно от децата зад него - и той беше толкова дребен - скочи върху своя чин, хвана го за якето и го изхвърли през чина. Чудех се откъде набра тази сила. А май беше ясно. Това момче - да го наречем П. - мразеше майка си. Родителите му бяха разведени. В началото нещата били нормални, но когато майката си намерила приятел, бащата и синът не можаха да й го простят. Момчето правеше всичко възможно за да ядоса майка си. Понеже беше учителка нарочно изкарваше двойки точно по нейния предмет. Той и Г. бяха основните движещи сили в тормоза над В.

Г. беше дете, което се нагласяше спрямо най-впечатляващите фигури в класа. Въртеше се около едно по-богато дете и му правеше услуги - богатото момче го пращаше за сандвичи, кола и т.н. В замяна на това можеше да купи и за себе си. Имаше случаи когато купуваше само за себе си, но другото момче не се ядосваше. Най-много да си позволи за го напсува.

 

 Няколко години по-късно срещнах В. в автобуса. Беше завършил средно образование. Майка му - след смъртта на стареца - се беше омъжила за някакъв грък и живееше в Кипър. Беше взела със себе си другите деца. А В. щеше да замине след няколко месеца - беше се сгодил и искаше първо да се ожени, да замине със съпругата си.

 Г. стана наркоман. П. също, но за него имаше кой да се погрижи. А Г. висеше по спирките и се чудеше от кого да изкрънка някой лев. Веднъж се засякъл с В. и си въобразил, че отношенията им ще са като в училище - той ще иска, а В. ще дава. Само че В. се беше погрижил за себе си, не беше безпомощна жертва. Просто го наби. Не съм виждала Г. от години, но пък не съм виждала и негов некролог, което е добър знак.

Следва продължение ...