Даскалски неволи (3-ти епизод)
Та тези 25 момченца направиха живота ми много по-труден от обикновено. Не бяха лесни. На едно от тях майка му беше починала от рак една година по-рано. Едно от децата беше осиновено, но не го знаеше. Беше слаб и висок като скакалец. Беше и болезнено чувствителен - непрекъснато се дразнеше на останалите. Сякаш не му понасяха "мъжките" приказки. Имаше и две - три амбициозни майки, както и една много амбициозна частна учителка. Работата с нея беше по-трудна отколкото с ученика й. Най-лошото е, че беше колежка от същото училище, и дори му преподаваше. Работата й май се ограничаваше в това да ни разпитва на какво ще го изпитваме, или какво ще има на контролната, за да може да го подготви. После той изкарваше 3 или 4, а тя се скъсваше да обяснява колко добре е знаел нещата, когато са ги учили заедно. И родителите й вярваха. Родителите винаги вярват на такива неща.
Изобщо класът си го биваше - не можех да се оплача от липса на проблеми.
Не знам дали родителите винаги си дават сметка колко уникални са децата им. Когато си спомням за този клас в съзнанието ми изплуват най-често два образа - К. и З.
Днес биха определили З. като дете със СОП (специални образователни потребности). Беше доста едро дете, приличаше на борец малък формат. Но той правеше най-интересните контролни. Обикновено нямаше вярна задача - най-много да е направил правилно първият пример. Обаче всяко решение - независимо колко погрешно беше - беше заобиколено от венец от пълзящи растения. Листите му бяха пълни с цветя. След пети клас това момче се премести - мисля, че отиде в Спортното училище, специалност борба. Но контролните му си останаха уникални. Споменавам го тук, защото майка му почти не го познаваше. Тя работела в някаква дискотека, а грижите за З. и брат му били възложени на бабата. (Бабите са невероятни възпитатели, но това е друга тема.)
К. изглеждаше много малък. Не помня да е сядал на чина. Винаги беше коленичил с единия крак на седалката, другият крак на земята, а той е силно надвесен над чина и дъвчещ химикала. В края на първи срок на пети клас ме шокира с молбата: "Госпожо, оставете ми 5, защото тати обеща да ми позволи да си сложа обеца". А той и без това си заслужаваше петицата. Май до края не се усети колко знае.Така и не се промени до края на седми клас. Съучениците му доста го тормозеха - за да подсказва, или просто от скука. След седми клас влезе в много елитна гимназия. После записа висше ... И преди няколко месеца една колежка ми каза, че се е самоубил. Това ме зашемети, защото той имаше чудесно семейство. Бяха много деца (не роми, а българи), и се чувстваше, че имат истинско семейство. Братята и сестрите се грижеха един за друг, родителите им определено ги обичаха. Всички деца успяха да влезнат в добри училища, а поне за една от сестрите му разбрах, че тя самата е създала семейство и също вече има поне две деца. Сестрите му бяха невероятни - и като характер, и като знания. Най-малката беше ужасно отговорна. И влиянието й върху съучениците й беше много голямо. Имаше случай, когато майка на нейн съученик (голям лигльо) идваше да се кара с нея, защото момчето се чувстваше застрашено. Всъщност просто не успяваше да се прави да идиот. Никой не го подкрепяше - защото тя беше неформален лидер - и го лишаваше от удоволствието да е център на внимание. На практика това не повече от 40 килограмово, тринайсет годишно момиченце даваше невероятен отпор на всяка простащина или глупост която се изправеше срещу него. Без насилие, без приказки ... просто го правеше. Да си призная все още се надявам, че колежката нещо е объркала и не става дума за същия К. Тя намекна, че и в гимназията е бил подложен на тормоз от страна на съучениците си, и в университета също ... но той имаше на кого да се опре, кой да му помогне ...
Коментари