Дали да не започнем с редакция на Корана, а?
Чепеларе се провежда семинар на тема "Ислямът и медиите: преодоляване на стереотипи и предразсъдъци", организиран от "Центъра за интеркултурни изследвания и партньорство". Какъв е този център и кой го финансира пак не се казва, но от съобщението на БТА става ясно, че се обсъжда незадоволителният имидж на исляма като резултат на "стереотипи и предразсъдъци" в българските медии и спекулациите с българския етнически модел, който по думите на един от участниците бил "присвоен от някои партии".
Щеше да е чудо, ако обичайните заподозрени - българските медии не бяха нарочени и за неблагообразния имидж на исляма.
Преди да преминем към имиджа обаче, няма да е зле да отговорим на един въпрос. Много българи и до ден днешен изразяват недоумение от словосъчетанието "български етнически модел". Семинарът ще даде неоценим принос, ако първо го дефинира и обясни защо той е български, като се опре например на следните събития.
На 1 април 2001 г. Ахмед Доган заяви на митинг в Корница в присъствието на турския посланик Тахсин Бурджуоглу: "Има явна тенденция след Косово и Македония етническите конфликти да се движат от запад на изток. Всичко, което досега е ставало около нас, ще бъде само детска играчка в сравнение с това, което би могло тук да се получи. При нас има сума радикалисти и фундаменталисти, да ги пусна ли и аз на свобода?"
Ако българският етнически модел се състои в основаването на етническа партия и качването й във властта за вечни времена, то в този модел няма нищо българско. Той беше приложен за първи път в Босна, после в Косово и България, а накрая и в Бившата югорепублика Македония. Ако става дума за това, че не сме се самоизбили като християните и мюсюлманите в Босна, Косово и Вардарско, то е защото живеем в друга, унитарна държава, която за разлика от Югославия не е била подложена на натиск да се разпадне на съставните си републики. Ако трябва да търсим чия е “заслугата”, по-подходящи за приза са външните сили. Вътрешноетническите отношения и в Босна бяха перфектни докато великите сили не решиха, че Югославия трябва да изчезне.
Докато на Балканите се разиграваха споменатите събития, воини на исляма в Мадрид, Казабланка, Истанбул, Лондон, Москва, Беслан, о-в Бали, о-в Минданао и на други места по света избиха няколко десетки хиляди нищо неподозиращи друговерци.
И тук стигаме до имиджа. Бедата на медиите е, че имат обществената мисия да отразяват събитията. Те ги отразиха твърде "нетолерантно", поради което и образът на исляма днес е повече от незадоволителен.
Щеше да е чудо, ако обичайните заподозрени - българските медии не бяха нарочени и за неблагообразния имидж на исляма.
Преди да преминем към имиджа обаче, няма да е зле да отговорим на един въпрос. Много българи и до ден днешен изразяват недоумение от словосъчетанието "български етнически модел". Семинарът ще даде неоценим принос, ако първо го дефинира и обясни защо той е български, като се опре например на следните събития.
На 1 април 2001 г. Ахмед Доган заяви на митинг в Корница в присъствието на турския посланик Тахсин Бурджуоглу: "Има явна тенденция след Косово и Македония етническите конфликти да се движат от запад на изток. Всичко, което досега е ставало около нас, ще бъде само детска играчка в сравнение с това, което би могло тук да се получи. При нас има сума радикалисти и фундаменталисти, да ги пусна ли и аз на свобода?"
Ако българският етнически модел се състои в основаването на етническа партия и качването й във властта за вечни времена, то в този модел няма нищо българско. Той беше приложен за първи път в Босна, после в Косово и България, а накрая и в Бившата югорепублика Македония. Ако става дума за това, че не сме се самоизбили като християните и мюсюлманите в Босна, Косово и Вардарско, то е защото живеем в друга, унитарна държава, която за разлика от Югославия не е била подложена на натиск да се разпадне на съставните си републики. Ако трябва да търсим чия е “заслугата”, по-подходящи за приза са външните сили. Вътрешноетническите отношения и в Босна бяха перфектни докато великите сили не решиха, че Югославия трябва да изчезне.
Докато на Балканите се разиграваха споменатите събития, воини на исляма в Мадрид, Казабланка, Истанбул, Лондон, Москва, Беслан, о-в Бали, о-в Минданао и на други места по света избиха няколко десетки хиляди нищо неподозиращи друговерци.
И тук стигаме до имиджа. Бедата на медиите е, че имат обществената мисия да отразяват събитията. Те ги отразиха твърде "нетолерантно", поради което и образът на исляма днес е повече от незадоволителен.
Какво да се прави? Има какво, ако изходим от принципа, че толерантността е двупосочна пътека. По нея всеки има задължението да извърви само своята половина от пътя и нито крачка повече.
Ако участниците в семинара искат да извървят своята част от пътя, могат да започнат с въпроса на своя събрат Абдел Рахман ал Рашид, саудитски журналист от Лондон: "Не всички мюслюмани са терористи, но защо всички терористи са мюсюлмани?" И току-виж стигнали до предразсъдъците и стереотипите, налагани от Корана в представите на правоверните.
Ако участниците в семинара искат да извървят своята част от пътя, могат да започнат с въпроса на своя събрат Абдел Рахман ал Рашид, саудитски журналист от Лондон: "Не всички мюслюмани са терористи, но защо всички терористи са мюсюлмани?" И току-виж стигнали до предразсъдъците и стереотипите, налагани от Корана в представите на правоверните.
Дали пък тук не е скрит ключът към имиджа на исляма?
Той веднага бе поканен в изпълнителната власт, но това не му попречи да пусне на свобода част от своите радикалисти и фундаменталисти. Единият, назначен за заместник областен управител, призова за етническо прочистване на Родопите отхристияни. След този подвиг той бе веднага преназначен като преподавател в ислямисткото училище в Сърница. Друг обяви, че държавата е халифат. Според условната му присъда от 1 ноември м.г. "Ахмед Муса Ахмед е проповядвал насилствено изменение на конституционно установения в България държавен строй, опетнил е знамето на България, насаждал публично междуетническа вражда и омраза на религиозна основа." Създал и нужните нелегални молитвени домове - месчити в ромския квартал на Пазарджик.
vladislav, преди време цитирах един руски журналист: "Тъй че журналистиката просто не трябва да забравя, какво точнопроизвежда - някакви макети, които се възприемат като действителност,но не са" (Андрей Левкин). Журналистиката не отразява действителността, даже криво огледало не е. Тя прави макети. С подръчни материали. Затова не е толкова невинна.
Не мога да се съглася с внушенията на твоята статия. За да ги постигнеш, ти стъпваш върху някои неверни предположения, върху някои факти и игнорираш други факти. Т.е. твоят макет не е макет на действителността, а на твоите представи за нея. Които не съвпадат съвсем с моите (представи). И какво да правим сега?