Дали?

Какъв би бил светът без мен? Опасявам се, че същият щеше да си е. Даже тези хора, дето сега много, ама много им липсвам, като не съм с тях, тогава нямаше да знаят, че е можело да има такъв готин човек (хехехе) и изобщо всичко щеше супер да си върви.

Ако всички желания ми се сбъдваха.... щеше да е опасно. Понякога човек си пожелава доста неразумни неща. Но, тъй като всяко едно щеше да ми се сбъдва, ако видя, че съм сгрешила, щяй да пускам ново желание - за корекция. Та може би, вместо по-внимателна, щях да съм по-безотговорна в желанията си.

Баба ми казваше: "Внимавай какво говориш, защото не се знае кога ще те закука кукувицата". Идеята е, че като кажеш нещо и тогава точно изкука кукувицата, това ще стане, макар ти да не го желаеш. Ако щеш вярвай, наистина го спазвам. Добре, че кукувицата не ми чува мислите, че тогава щях да загазя - тях не мога да ги контролирам.

Най-сложно е това - кой какво заслужава и какво наистина получава. За съжаление, не се раздава според някакви заслуги. Говорим за късмет. Някой, който наистина заслужава много, му върви все наопаки и обратното. Обаче все пак си зависи към какво се стремиш. Ако се стремиш към духовни неща, а не материални, тогава ще си ги получиш, понеже не зависят от късмет или обстоятелства, или от други хора - само от теб си зависят. 

Тони, Тони... Наистина и аз колко често съм си блъскала тиквата над тези неща, ако знаеш... но мисля, че можеш да добиеш представа и то доста добра.

Дали?

Наистина какъв би бил света без теб, без мен, без нея, без малкото същество в краката на родителите си, без БГлог ако щтете Пууууххх... каква тема само! Въпреки, че светът няма да се заличи без нас, въпреки че ние сме някаква песъчинка... въпреки това светът няма да е същия, ако нас ни нямаше...
 Всяко нещо е уникално само по себе си, дори и нашите желания, които самите ние не сме наясно какви са, а още по-малко как да си ги пожелаваме.
 Що се отнася до късмета не знам, доста съм раздвоена. Понякога си мисля, че наистина късметът на някои хора е толкова силен, че ги бута все напред, но не им се показва заради склонността им към мързел и спиране..а човек трябва да се движи, нали?
 А друг път си мисля какво е късметът всъщност и това дето си мислим, че някой незаслужил го има в излишък дали е късмет..., защото можем да наречем нещо късмет според нашите критерии за това..., ама другите хора какво ли смятат, че е късметът? - Намерена дребна монета на пътя, загубен бонбон, куфарче с пари?!
 Мътилка яка... Това което ми се изясни е, че човешките мисли и желания са прекалено изменчиви неща. Чрез мислите си ние се превръщаме в магьосници и превръщаме черното в бяло, грозното в красиво, тъжното във весело... и обратно. Страхуваме се от мното неща, но не бихме се страхували, ако мислехме, че това не би трябвало да е така... или ако някой не ни каже, че е страшно. Наречем ли нещо страшно... то става такова...

 Имам нещо като девиз все пак... "Не знам какво искам, но го нямам"... а какъв е девизът на останалите? - ако имат нещо такова заформило се в главите им.

Девизът на Кекла ми припомня приказка, която ни казаха по Софтуерни технологии относно уточняването на характеристиките на  програмата, които всъщност клиентът иска да получи като резултат.

Голям зор е и за двете страни... :) Трябва да питаме ЖороАта да разкаже за такива весели случки... :)

"Хората винаги получават каквото искат; но проблемът е един - те никога не знаят какво искат, преди да получат каквото всъщност са поискали."

От писателя A.Huxley

Тук ми се иска да споделя и моите мисли!
И аз,Айс Коук, съм си задавала тези и много подобни въпроси! Както май и доста хора;) Но според мен това ни вълнува, защото сме търсещи личности! Какво ще кажете? Нали сте чували/чели сентенцията: "Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!"?! Е, май не е само сачетание на думи по логически ред от гледна точка на литературните закони;) Не мислите ли, че човек мечтаейки създава? Ако човек не мечтае, то душата му не е готова да се радва, не е отворена към света и не знае каква наслада има, когато виждаш как някои мечти стават реалност! Тогава идва и някаква светлинка, че може би и ние можем да създадем нещо красиво в мислите си и то да се появи пред нас с пълния си блясък! Че светът има отделено и за нас място! Вярно, че има "опасност" да се сбъднат мечтите! Но, ако се сбаднат така, че да не ти харесат, другия път ще внимаваш какво си пожелаваш;) А и така ще се научиш да контролираш желанията и мечтите си;) Това малко или много има възпитателен характер! Друг е въпросът кой си взима поука рано и кой си взима такава късно;) Или поне ще имаш една подсказка от съдбата! А кой вярва в съдбата? Ето един въпрос, който мен ме "занимава";) Но това е друга тема;))...май...
Ако всички мечти се сбъдваха - май повечето мисилим по един и съш начин какво би било;)
А за това кой какво заслужава и какво има- мисля, че човек има това, което е според неговия характер. Ако човекът е по-умен, ще страда повече, защото ще има умствения си багаж да осъзнае какво аджаба става;) А, ако няма градивно мислене- ще взима да руши каквото му воля иска! Какво значи някой "заслужава"? Нали има едно "словосъчетание";) , което гласи, че:"Глупавия и пияния Господ ги пази!" Еми, те не могат сами;) Ако няма кой да ги пази...представете си;) (Не всеки път това важи де, но обсъждам какво хората са си казали!)А умният, ако сгреши някъде, другия път ще знае какво да прави. Поне аз така мисля и не, защото така ми е хрумнало;)
Дедал, и аз се страхувам да си кажа:"Ето,сега съм щастлива!" И аз съм си мислила, че това може би са суеверни неща. Но най-пресният ми пример в живота ми ми доказа, че точно, когато си мислих, че съм напълно щастлива и, че нямам нужда от нищо друго, освен от това което вече имам, още буквално на следващия ден се започна един процес, след който изгубих доста неща.Така че - не знам каква е формулата за задържане на щастието;) Не знам каква е и формулата за "създаване"-то му;) Но мисля, че човек твори с мислите си и сърцето си! За това е хубаво да желае красиви неща и да ги цени, докато може - тук и сега! Може да изгуби много, да, може. Но може и да се научи да не се предава. Защото свободата е отговорност! Може би ние хората не сме се научили да творим основно хубави неща, не сме наясно какво е точно "отговорност" и не умеем да контролираме света така, че да е в наша обща и единна полза! Но поне всеки може да си мечтае и да си избяга поне за малко в мечтания от него свят! Защото мечтите са свято нещо, те идват от сърцата ни! Но всеки желае различни неща => че не може да се сбъднат всички мечти;) А и не бива понякога;) А и тогава няма да са мечти и човек няма да има къде да се скрие от това, което го наранява, огорчава или каквото и негативно чуватсво да създава у него, от реалността!
Май това се оказва наистина мноооогооооо голяма тема;) Така че - добре е да не се задълбавам повече;)
Само че искам да дам своята подкрепа и на Кекла - съгласна с мноогооо голяма част(просто не съм максималистка;) ) от мнението й:) Не мисля, че има какво кой знае колко да допълня;), освен ако не я повторя;).
Девизи съм си имала и то различни. Не мога да си избера един, понеже трябва да е много смислен и обхващащ максимално моите разбирания, а едва ли има такова "животно";). Но ми харесва сентенцията за човека, мечтите му и пропорционалността им;) Сиреч:"Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му"(уж не исках да се повтарям,ама;) )!
Тош, това и мен много ме изкефи:))) Жалко, че е истина!Ей т'ва сме си ние хората - иди че ни давай власт и изпълнение не мечтите ни;)))
Те може би за това са с избираема пропускливост;)
И все пак - мечтите ни правят това, което сме!