Дай ми вяра
Моля да ми помогнете да намеря една песен в оригинал. Наскоро я чух по телевизията на български в изпълнение на Искра Радева и от тогава не спирам да се питам коя беше тази толкова известна песен и кой я изпълнява. Познавайки себе си, няма да се успокоя, докато не намеря отговора. А имам толкова много друга важна работа за вършене!
Все пак успях да направя запис на част от песента на български, което е някакъв ориентир. Кръстих поста „Дай ми вяра”, защото тези думи се повтарят непрекъснато. Ето чуйте я.
Ще ми се да имах вяра и аз...
Тери, благодаря. Ама аз не пея тук за първи път. А тази песен чувал ли си я? Слушайки се, установявам, че гласът ми е по-подходящ за изпълнение на детски песнички. Всъщност в момента гласът ми изобщо не е във форма, защото се разболях и още не ми е минало гърлото.
Тери, пожелавам ти здравото зрънце вяра да бъде скоро посято в сърцето ти от подходящия за теб човек!
А аз покрай текста, в който се говори за любовта, която тепърва се събужда, се сетих за първата си ученическа любов в осми клас. Заради постингите ми, посветени на любовта, един мой познат шеговито започна да ме нарича „експерт по любовните въпроси”. И ако с днешна дата смятам, че винаги има какво още да се научи за любовта, на 14 годишна възраст си бях абсолютно дърво по любовните въпроси.
За това мое незнание сега, от позицията на времето и опита, мога да благодаря на първо място на моите родители – стопроцентови идеалисти и най-целомъдрените хора, които някога съм познавала, както и на моята приятелка, с която бяхме неразделни от 1-ви клас. Тя ми внушаваше, че на момчетата трябва да гледаме общо взето като на същества, много различни от нас, да не им вярваме и да не скъсяваме дистанцията с тях по никакъв начин. Девизът, който тя изповядваше - „Никога на колене пред когото и да е”, се отнасяше всъщност до противоположния пол и си го тълкуваше горе-долу така: „Момчета, с вас близки няма да бъдем никога” :)))
Та бях започнала да ви разправям за първото си влюбване. То беше в мой съученик, с когото учехме заедно от 1-ви клас, но едва в осми нещо взе, че се случи. Той беше най-окосменото създание в класа, вече се бръснеше и имаше най-прекрасните сини очи.
Един хубав ден си дадох сметка, че прекалено много време мисля за него и копнея да го видя, и, разбира се, се досетих, че това трябва да е първата ми среща с любовта. Само че не казах на никого, дори на приятелката си. В същото време виждах, че той не е безразличен към мен. Предположенията ми в крайна сметка се оказаха верни, защото по време на един учебен час получих бележка с любовно обяснение от него. (Между другото още си я пазя.) След този акт на разкриване на чувствата се заредиха предложения за срещи, на които обаче аз отказвах, въпреки че сърцето ми искаше точно обратното. Е, трябва да си призная, че се страхувах от това ново и непознато усещане и ми липсваше смелост за каквото и да било. В крайна сметка учебната година завърши, ние се разделихме, а аз никога не му признах, че съм била влюбена в него.
Преди няколко години го срещнах, но не го познах, а той ме позна. Беше понапълнял и много изменен. Много мило ми се зарадва и ми сподели, че има успешен бизнес и чудесно семейство.