Да спасиш света?
Онзи ден трябваше да отида до СУ, за да си получа някоя и друга оценка и да мрънкам да ме изпитват, трябва все пак НЯКОГА да завърша. И понеже преподавателите нямат особен навик да са навреме за приемните си часове, прекарах половин час в любимото си занимание - четене на лепнати на стената обяви. В СУ е много интересно, обикновено са на различни езици, някои от които не ги разбирам, но е интересно да се опиташ да налучкаш какво ти казват тия хора, да сравняваш с езиците, които говориш...Абе, филологически обогатяващо е да четеш обяви. И както четях обяви, нещо грабна вниманието ми.
http://humana.org/default.asp
Обява за обучение за доброволци в Африка.
Когато миналата година, афектирана от вбесяващия шофьорски курс и вбесяващото поведение на баща ми покрай него, креснах, че ми е писнало да се занимавам с простотии и искам да се занимавам с нещо, което би ми помогнало да спася света, баща ми още повече се вбеси :):) и ме нарече глупава идеалистка.
Че съм идеалистка, идеалистка съм, за глупава може да се поспори, макар че не е съвсем сигурно кой ще излез е прав :)
И тъй да се каже, опитвам се да спасявам света както мога - къде с програми и презентации за Зелен офис, за да внуша на колегите, че това нещо глобално затопляне, промяна на климата в резултат на човешката дейност хич н е е измишльотина с цел правене на пари. Или пък с цъкане по разни сайтове, от които спонсорите уж дават пари за храненето на гладните дечица в Африка, или пък с пращането на смс-та за болни дечица...
И изведнъж - възможност да направя НАИСТИНА нещо. Нещо, което не е ВИРТУАЛНО, а действително е свързано с помощ на място. Нещо, което ще ме промени, ще промени светогледа ми. Най-вероятно ще ме направи по-тъжна, но и много по-добра.
Разбира се, би трябвало да напусна уж хубавата си работа. Ицо беше съгласен да ме пусне една година във Варна, половин в Африка и още половин в Европа, докато си мислеше, че това всъщност е проект на компанията, в която работя. Да, ама не. Като чу, че би трябвало да напусна, за да ида, никак не се въодушеви...Та ще се наложи да го отложа. За кога обаче ? Да не би пък за когато ни се роди дете? Тогава толкова ще искам да ида всъщност...
Всъщност едната ми компания (аз работя за 2 ) уж се грижи за света. Произвеждат пестициди, инсектициди и някакви други "циди", с цел подобряване на реколтата и изхранване на населението с по-малко храна. Генно инженерство му се викаше на това и химийка. А онзи ден ни пуснаха едно промиващо мозъка филмче как всъщност тези продукти били МНОГО сигурни, защото минавали през поне 10 години тестване преди да навлязат в употреба. И как сейфъти мениджърката даваше съвършени моркови на двете си щастливи закръглени деца. Куул.
А за другата ми копмания, четох в един от нюзлетърите историята на един от работниците - човекът помолил за не си спомням колко време (3 седмици или 3 месеца) неплатен отпуск, за да отиде да помага в сиропиталище в Африка, да учи децата на английски и компютри. Ами пуснали го човека! И работата му запазили даже.Защото преценили, че щяло да бъде полезно за компанията като символ на толерантност и грижа за бъдещето.
Тъй и тъй, явно в двегодишната програма на Хумана няма да мога да отида, но дали не мога да подпитам, базирайки се на тази статия, в моята компания дали могат да ми/ ни (може пък и други да има?!) организират подобно нещо? Макар че сигурно им е писнало от моята грижа за света, то не беше Зеления офис, че им пробутах, сега грижа за Африка...Сигурно ще ме запитат и кога най-сетне ще се загрижа за пряката си работа :)
И все пак ми се иска да спася света...
http://humana.org/default.asp
Обява за обучение за доброволци в Африка.
Когато миналата година, афектирана от вбесяващия шофьорски курс и вбесяващото поведение на баща ми покрай него, креснах, че ми е писнало да се занимавам с простотии и искам да се занимавам с нещо, което би ми помогнало да спася света, баща ми още повече се вбеси :):) и ме нарече глупава идеалистка.
Че съм идеалистка, идеалистка съм, за глупава може да се поспори, макар че не е съвсем сигурно кой ще излез е прав :)
И тъй да се каже, опитвам се да спасявам света както мога - къде с програми и презентации за Зелен офис, за да внуша на колегите, че това нещо глобално затопляне, промяна на климата в резултат на човешката дейност хич н е е измишльотина с цел правене на пари. Или пък с цъкане по разни сайтове, от които спонсорите уж дават пари за храненето на гладните дечица в Африка, или пък с пращането на смс-та за болни дечица...
И изведнъж - възможност да направя НАИСТИНА нещо. Нещо, което не е ВИРТУАЛНО, а действително е свързано с помощ на място. Нещо, което ще ме промени, ще промени светогледа ми. Най-вероятно ще ме направи по-тъжна, но и много по-добра.
Разбира се, би трябвало да напусна уж хубавата си работа. Ицо беше съгласен да ме пусне една година във Варна, половин в Африка и още половин в Европа, докато си мислеше, че това всъщност е проект на компанията, в която работя. Да, ама не. Като чу, че би трябвало да напусна, за да ида, никак не се въодушеви...Та ще се наложи да го отложа. За кога обаче ? Да не би пък за когато ни се роди дете? Тогава толкова ще искам да ида всъщност...
Всъщност едната ми компания (аз работя за 2 ) уж се грижи за света. Произвеждат пестициди, инсектициди и някакви други "циди", с цел подобряване на реколтата и изхранване на населението с по-малко храна. Генно инженерство му се викаше на това и химийка. А онзи ден ни пуснаха едно промиващо мозъка филмче как всъщност тези продукти били МНОГО сигурни, защото минавали през поне 10 години тестване преди да навлязат в употреба. И как сейфъти мениджърката даваше съвършени моркови на двете си щастливи закръглени деца. Куул.
А за другата ми копмания, четох в един от нюзлетърите историята на един от работниците - човекът помолил за не си спомням колко време (3 седмици или 3 месеца) неплатен отпуск, за да отиде да помага в сиропиталище в Африка, да учи децата на английски и компютри. Ами пуснали го човека! И работата му запазили даже.Защото преценили, че щяло да бъде полезно за компанията като символ на толерантност и грижа за бъдещето.
Тъй и тъй, явно в двегодишната програма на Хумана няма да мога да отида, но дали не мога да подпитам, базирайки се на тази статия, в моята компания дали могат да ми/ ни (може пък и други да има?!) организират подобно нещо? Макар че сигурно им е писнало от моята грижа за света, то не беше Зеления офис, че им пробутах, сега грижа за Африка...Сигурно ще ме запитат и кога най-сетне ще се загрижа за пряката си работа :)
И все пак ми се иска да спася света...
Аз дори си мисля, че ходенето до Африка би било супер, ако няма опасност да те отвлекат или застрелят. В крайна сметка като си имаш семейство вече няма мърдане. Особено ако си намериш някоя дружка (приятел, мъж най-добре) поне няма да се чувтваш сама.
Но ми е малко странно как работиш за света в компания за модифицирани храни. А ако не ги смяташ за сигурни защо работиш там?
Чувстваш какво е редно, искаш да се бориш. Но... има едно голямо Но - твоят приятел. Но може би не трябва "да те пуска". Пусне ли те, може да отлетиш сама...
Обмислете го, направете го - ако си струва. Да си идеалист е чудесно, а уж хубава работа винаги можеш да си намериш. И може би точно сега е момента - докато все още ги няма децата : ) ... ами направете го заедно, опитайте се да направите света по-хубаво място за живеене, разперете крила, открийте смисъла!
Вин, идеята е просто прекрасна - идеалистична, изискваща много раздаване, супер удовлетворяваща (предполагам). Ще се занимаваш с деца, най-вече! Което си е просто перфектно.
И аз съм мислила за подобни неща, но имам още 2-3 годинки докато я завърша гадната филология =) А дотогава кой знае какво ше ми се случи...
Хвърли му едно яко обмисляне и пак пиши =)
А за работата-е случват се такива неща. Може пък като вътрешен човек да можеш да направиш повече от колкото като външен. Да живее партизанството :)
Но тъй или иначе още повече се дърпа за детето, така че очевидно това скоро няма да ми пречи. Ще го изчакам да свикне със София (забравям, че не всички за запознати със семейната ни история - той дойде тук преди 3 месеца ) и да пуснат самолетната линия София-Варна за 10 евро, както обещаха. През това време ще проуча много добре въпросната фондация :)
Ще ви пиша, 100%, когато имам някакво решение в каквато и да е насока.
Хм, ето днес е 1.12. Световният ден за борба със СПИН, може би неслучайно идеята ми идва около тази дата...(аз много хубаво мога да си насосвам "знаци" :):), които са в моя полза )
А иначе, работата със знаците, нали знаеш :) По-добре си събери информация и сама си реши. Кефят ли те условията, рисковете, идеологията. И ако да, тръгвай и не му мисли. Да де и ни пиши за откритията ти :)
Но първоначалният пост е още по-интересен.
Някъде вече писах, че не започвам нов проект, ако не съм убеден, че това ще направи тази Земя по-добро място за живот.
Аз съм страхотен оптимист, но напоследък се замислям как да използвам отрицателния полюс на вектора.
Абе, май ще трябва да пусна отделен пост...