"Да си вземеш жена от село" и... след това :)
Вчера вечерта с моя приятел бяхме запланували културно мероприятие. За целта сме се сдобили с билети за театър за комедия в Народния Театър. Преди това аз проучих в интернет за какво става дума в пиесата, за да съм сигурна, че ще ни хареса. Името и е "Да си вземеш жена от село" и сред артистите е и самият Андрей Баташов. Викам си "Това е почти гаранция, че пиесата си заслужава :)" Междувременно майката на моя приятел изявява желание също да дойде, а после и моята майка и така сме четирима :) Тях все още не сме ги запознали и се чудех дали това е подходящия случай,но реших, защо не.
И така, отиваме в уречения час в Народния театър. Пълно е с хора, има и много млади хора, което ме радва :) Оказва се, че аз и приятелят ми сме на втория ред и то точно до колоната. Аз съм настроена супер позитивно и не ми прави кой знае какво впечатление, на него обаче шумът му идва много. Майките ни са няколко реда по-назад. Почва постановкатао, аз се забавлявам, по едно време обаче усещам, че пиесата хич не е подходяща. Оказа се много нецензурна. Почнаха да се сипят разни думички, които ако си бяхме само аз и моя приятел няма проблем, но само като си помислех, че нашите майки седят няколко реда по-назад и си мислят: "Тая на каква пиеса ни доведе", лошо ми ставаше. Нямаше и антракт. А аз се надявах тъкмо тогава да се измъкнем тихомълком. Иначе имаше много хумор, не е лоша пиесата, ама не е за майки, да знаете. Особено за такива, които сега се запознават. Имаше моменти, в които направо умирах от срам, но останахме и изгледахме всичко. После си тръгнахме. Майка ми, която е страшно позитивен човек, ме изгледа и ме попита защо съм толкова нацупена. А аз така се бях притеснила какво ще си помислят. Но за нея нямаше какво да се притеснявам, явно много се беше забавлявала :) Успокоиха ме, че нямало как да знам и се прибрахме по живо по здраво :) Културното мероприятие се оказа не толкова културно, но нали пък всяко зло било за добро :)
И така, отиваме в уречения час в Народния театър. Пълно е с хора, има и много млади хора, което ме радва :) Оказва се, че аз и приятелят ми сме на втория ред и то точно до колоната. Аз съм настроена супер позитивно и не ми прави кой знае какво впечатление, на него обаче шумът му идва много. Майките ни са няколко реда по-назад. Почва постановкатао, аз се забавлявам, по едно време обаче усещам, че пиесата хич не е подходяща. Оказа се много нецензурна. Почнаха да се сипят разни думички, които ако си бяхме само аз и моя приятел няма проблем, но само като си помислех, че нашите майки седят няколко реда по-назад и си мислят: "Тая на каква пиеса ни доведе", лошо ми ставаше. Нямаше и антракт. А аз се надявах тъкмо тогава да се измъкнем тихомълком. Иначе имаше много хумор, не е лоша пиесата, ама не е за майки, да знаете. Особено за такива, които сега се запознават. Имаше моменти, в които направо умирах от срам, но останахме и изгледахме всичко. После си тръгнахме. Майка ми, която е страшно позитивен човек, ме изгледа и ме попита защо съм толкова нацупена. А аз така се бях притеснила какво ще си помислят. Но за нея нямаше какво да се притеснявам, явно много се беше забавлявала :) Успокоиха ме, че нямало как да знам и се прибрахме по живо по здраво :) Културното мероприятие се оказа не толкова културно, но нали пък всяко зло било за добро :)
Минали сте по "тънката тарифа". Циничните думички, сред които се крие измамната надежда да бъдеш съвременен, модерен, комуникативен с младото поколение, са само първата стъпка. Доста вестници писаха за директни разголвания на сцената и каскади от голи тела на метри от зрителите при няколко постановки. Аз например още се спомням нелошия вариант на Гоголевата женитба в театъра на НАТФИЗ, при който Анастасия Ингилизова реши да се изкъпе извън репликите и сюжета на пиесата. Водех ученици 8-ми клас и да не ти описвам... Ама не бяха виновни децата, а странната склонност на театралите да вметват голи тела, секс, цинизми, дори където не са нужни и звучат изкуствено.