Да си teenager
До сега се справях с обстоятелството че съм тинейджър. Преживях гадните нещица ,които ти разкрасяват физиономията демек пъпките, мазната коса сякаш току що съм си ливнала шише олио. Ама вече ми се въртят в главата едни въпроси без отговори свързани със смисъла на живота и как всеки се спасява по различен начин. Доста от моите връстници не се интересуват от такива неща. Но не и аз. Ежедневието ми е сиво и това ме кара да се замисля винаги ли ще е така. Не може да съм се пръкнала на тоя свят ей тъй без нищо което трябва да направя. Да си се нося по течението барабар с другите. Математическото у мен (получила съм го в наследство от мама и е доста силно особено след като ме убеди, че трябва да се занивам по-сериозно с него т.е. 8 часа на седмица) ми говори че не може аз да съм излишна част от условието на задачата наречена живот. Всяко нещо от условието е написано за да ти помогне при решението. Видях как мама не знаеше какво иска и заради това изпусна работата, която й беше в кърпа вързана и която й предлагаше сигурност и професионално развитие.
Засега оцелявам с цели като трябва да завърша с шест и да хвана стипендия. А после? шест, шест ама веднъж четох една статия за такива като мене отличници в училище но като им се изсипят една дузина житейски пролеми на главата и те не справят защото не знаят как.
:)
Интересна гледна точка към живота е да го виждаш като задача, не съм се замисляла...
Понеже виждам какви въпроси си задаваш, да те успокоя - в живота непрекъснато ще се учиш, все ще има нещо, което не знаеш. Проблеми също винаги ще има, човек трябва да се справя по един или друг начин. И разбира се трябва да се старае да не повтаря същите грешки.
Между другото - напомняш ми за самата мен. И аз така преждевременно порастнах и почнах да мисля по подобни проблеми. Но за всяко нещо си има времето.
Добре дошла в групата на блогерите :)
А ти прочете ли вече нещо на Коелю?
Щото като те слушам, все ми иде да го цитирам, ама няма смисъл, по-яко е да си го видиш сама.
Не съм чела негови книги, но имам желание. Веднъж попаднах на "Алхимикът" , не мога да се сетя кой е автора останала съм с впечатлението че е на Коелю.
Харесва ми това, че разглеждаш живота като математическо уравнение, като задача с трудно решение! Яко е! Симпатична гледна точка.... Аз мразя математиката и затуй се оплитам в разните му там абстрактни представи за света! А всичко всъщност и толкова просто: 2+2=4 Но дали наистина е така?!
Не газете тревата!!! Тя е за пушене!!!
Ох, аз от 18 години се питам какъв е смисъла на живота и мога да те уверя, че и след 50 години няма да знам(е не се надявам, но предполагам).
Просто трябва да избягаме от матрицата - това е :)
All I'm offering is the truth nothing more!