Да се разочароваш
Седнал съм на ръба на леглото и оценявам обстановката и събеседника си.
Хубава е. Определено има най-кристално сините очи, които съм виждал през живота си. Е да, не е естествено руса. То пък в България колко ли са естествено русите жени. Въобще не броим т.нар "пепеляво" русите. То всички светлокестеняви по едно време станаха блондини, О времена, о нрави, аман от блондинки. Добре де, но тази е сладка. Може би прекалено захаросано сладка. За пореден път осъзнавам, че противно на всичко, което говоря все пак имам афинитет към сладникави мадами. Разочарован съм от себе си. Какво пък... Продължавам да я гледам, е да тя ми говори разни неща, но слабо я слушам. Може би е прекалено малка, някъде към 150, но и аз не съм гигант. Може би формите и са малко по-рубенсови отколкото трябва...
Хм, замислям се. Нещо започна да ми боде мозъка. Започвам да я слушам. Общи приказки, за факултета за софия за родният и Ямбол, за роднините и. Говори много. Гласът и е хубав, даже много, усмихва се много. Но...
Та така. Бях на разузнавателна мисия. Оправданието глупаво, да и дам мартеничка. Покани ме вътре. И започвам да наблюдавам, да мисля, да разсъждавам...
Не става. Хубава е, мила е, но... Не знам даже как да го обясня. Интелектуална незадоволеност. Да, това е. Тя ми говори за това по какви дискотеки ходила. Пите ме аз къде ходя. Обяснявам и, че това не е моят стил на забавление. Гледат ме втрещено. Каква музика съм слуша. Кои са тези Pink Floyd?! Сега аз гледам втрещено. Как ми вървяла работата? Въпроси, въпроси, въпроси. Накрая почти се отчаях да и отговарям. Разликата във възрастта ни не е голям - една година, но се чувствам стар. Сяках съм на 35, а тя на 15. Гигантска пропаст чувствам.
Усмихвам се, казвам две три стандартни лафа, казвам, че трябва да вървя. Излизам от стаята. Разузнавателната мисия приключи. Дали тя... Не, не, по-скоро се опитва да завърти главата на вдетенения, перманентно депресиран и разлигавен съквъртирант. Младите да се обичат, па ние ще помагаме с каквото може. Та тя е невероятна и ще направи един мъж някой ден много щастлив. Но това няма да съм аз.
Пребирам се в стаята си. Пуши ми се, а не съм пушил от три години. Какво му стана на този свят. Свестните жени ли се свършиха или аз съм станал адски притенциозен. Не знам, но май все още съм адски влюбен в НЕЯ. Да, това е. Не съм преминал етапа в който и търся копие. Жалка история. А мина вече половин година. Дам.
Паля една цигара, пускам си Load на Metallica и започвам да зяпам нощна София. Усмихвам се. Живота все пак е хубав.
P.S. Абе все още не мога да си прочето това т.нар "Ново писмо", коетоми показва, че имам.
Това с новите писма скоро ще го оправят.
Иначе, аз не си падам по блондинки и бих я отписала от веднъж. ;)
Ти имаш една ценностна система, тя - друга. Просто търсиш човек, с когото ценностните ви системи и виждания за света съвпадат, ако става дума за любов.
Подкрепям мнението на Буля Винка за блондинките :)
Сега извън майтапа - за онази "НЕЯ", нормално е да преживяваш толкова време една приключила връзка. Колкото и на мен да ми се иска да е ставало по-дъбро (възстановяването и "новия живот"), по някога някои хора твърде много ни влизат под кожата и после има един известен период на "освестяване". Но всяко нещо има край :) Да мислим позитивно :)
Ще го прочетеш новото писмо в понеделник ще работи
Аз не подкрепям мнението ви за блондинките!
Очи като небето, коса като слънцето!
Какво му трябва на човек :)))
Страхотен пост, Марто! Особено ми хареса момента, където се гледате втрещено - Пинк Флойд?! Хахахахаха - супер!
Хубаво е да се ходи на разузнаване - така се получават нещата - още си адски влюбен в НЕЯ, защото този дето си я проучвал не си е заслужавала, ще се появи такава, която си заслужава и няма вече да си толкова влюбен!
Ако не съм го казвала досега, много ми харесва начина, по който пишеш! Чета с интерес всеки твой пост вече!
ПРИЗОВАВАМ ВСИЧКИ ДА ИЗВАДИМ НА ПОКАЗ УТРЕ БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ!!!
Та както повечето истории и тази си има продължение.
Седя си аз пред компа в ранната вечер на четвъртък (вчера) и си слушам музика. На вратата лекичко се почуква. Имам лошият навик да не ставам да си посрещам гостите, а само да викам "Влез". Както и да е, този не влиза. Аз пак викам... Наложи се да стана и да отворя вратата. И кой мислите е там? "Блонди". Имала проблем с телефона си и тъй като видите ли и аз съм имал Nokia идвала при мен за консултации. Аз от GSM-и разбирам толкова, колкото от ядрени реактори - възползвам се от благата им, но как точно работят даже и не искам да знам. Гладам го умно телефона, придавам си вид, че нещо правя (аз съм много добър в това). В крайна сметка го изключих и след това включих. Телефона се оправи.
То не бяха усмивки, благодарности, обяснения, че съквъртирантката и била заминала, колко щяло да бъде добре да си правим компания, че е трябвало да си изтеглим филм и да го гледаме някоя вечер... Господи. Аз унило слушах тази триада и само кимах и казвах "Да, ако има време."
Затворих вратата. След дъжд качулка мила. Аз вече те отписах. Егати живота...
Давай, Блеки, давай Хоуки. Човек не може да заповядва на сърцето си. Аз това го приемам като знак от съдбата. Ако просто махнеш с ръка, цял живот ще го помниш и ще се питаш "Как ли щеше да бъде...". Написаното нещо не може да се отпише, гмуркай се в приключението и се радвай на живота!
Да споделя и аз една история със слънчокосо съзнание, като подкрепа на моите думи:
Един прекрасен, ужасно горещ августовски ден, на вратата ми се звъни. Отварям аз и виждам най-невероятния ангел, който бях виждал дотогава! Руси коси, сини очи и всички "екстри" :)) Изглеждаше тотално изтощена от жегата и носеше някаква торба
- Добър ден! - Чувам аз като през просъница звън на небесна арфа - Има ли някоя жена вкъщи?
- Бълбук, бълбук - отговарям аз, невярвайки още какво се случва.
- Правим промоция на дамски превръзки. Дали довечера ще има някоя жена вкъщи?
- Бълбук, бълбук - продължавам убедително.
Тръгна си.
Следобеда си бях легнал да придрямвам и в ранната привечер се звъни пак. Нашите отварят, защото аз съм още между съня и реалността.
Никога не я видях повече, но я помня и до днес. И все се питам "Как ли щеше да бъде, ако ня бях бълбукал?"
Ейси, страшен си! Пак почнахме серията с падане от стола, добре, че ми е нов - жестока историйка! Искам цяла планета с такива бълбукчовци като тебе!
Марто, това твойто става много забавно, ако има продължение, нали ще го постнеш?
Това да гледате филм нищо не значи реално...може и да няма продължение, а пък тя пък изведнъж може да стане забавна 
Понякога една такава вечер с неопознат човек действа много по-релаксиращо от някое излизане с много близки приятели...
Блеки, то си е като при пазаруването: щом не ти е грабнала душицата веднага - и да я пробваш, все тая.
Обаче има нещо в самия процес на пробване............
Ейс, по-смешно нещо не бях чела, хилих се като идиот самичка пред компютъра!!!!
Тази история ми напомни за времето когато живурках в ст. град. След като напуснах нещата се промениха. Няма разузнавания, защото срещите се правят с когото и да било се уговарят обикновено дни преди това, няма руси ангели на вратата защото не си познавам съседите а и входната врата на блока се заключва...
Блажени години, бях още млад;)