Да се печеш бавно между два огъня.

Дясното бе съсипано не от дебата, а от лъжите

Явор ДАЧКОВ разговаря с режисьора Явор ГЪРДЕВ и писателя Владислав ТОДОРОВ



Явор Дачков: Ще разговаряме за политиката и гражданите с хора, които са били активни, заявявали са своята позиция през последните години - режисьора Явор Гърдев и писателя Владислав Тодоров. В момента ги свързва общият им проект - филмът “Дзифт”, но не това бе причината да ги поканя. Бих искал да поговорим за случилото се вдясно през последната година. Разбира се, и друг път сме водили този разговор за условността на понятия като “ляво” и “дясно”. Владислав Тодоров бе един от учредителите на партия “Демократи за силна България”, която днес има малки шансове да прескочи четирипроцентовата бариера на следващите парламентарни избори. Явор Гърдев също винаги се е ангажирал с активна позиция по събитията от политическия живот. Нека се опитаме да се взрем по-сериозно в начина, по който изглежда днес българската политика.

Явор Гърдев: Проблемът не е само с дясното, проблемът е въобще с политическото. Защото през последните години стана особено виден крахът на упованието, че политиката би могла да донесе някакъв вид справедливост. Политиката изцяло се икономизира, превърна се в опортюнистично начинание. Затова хората, които са свързвали това занятие с някакви надежди за справедливост, виждат, че това не се получава, и просто се оттеглят от политическия живот. Престават да гласуват, престават да вярват, че е възможен какъвто и да било граждански контрол върху политиката. А политиката, според мен съвсем цинично, продължава да твърди, че защитава някакви каузи, въпреки че всъщност само променя конюнктурните конфигурации. Политиката стана хранилка, а каузите ­ както леви, така и десни ­ се изгубиха. По-точно, каузите днес служат за някакъв параван, в който вече никой не вярва ­ нито тези, които слушат, нито тези, които говорят. Например преди няколко дни се създаде нова парламентарна група, нейните представители казаха - ние сме доказали, че работим за България, но това е само една фраза, която просто се хвърля в медийното пространство и не значи нищо за никого.

Явор Дачков: Метафората на последните избори беше - давам ти 50 лв. и ти гласуваш. Не че беше решаващо при вота, но се превърна в обобщаващ образ на това, за което говорите.

Явор Гърдев: Да, така е. Но по-големият проблем е, че този процес не е единствено български. Политиката се икономизира в световен мащаб, започва да се идентифицира единствено с конфигурирането и преконфигурирането на икономически и властови ресурси и интереси, които се преразпределят в пространството. За хуманни и граждански ценности става дума само когато трябва да се хвърля прах в очите на населението. У нас проблемът е по-остър, защото сме напълно беззащитни да се справим с глобализационния поток, той някак ни помете и симптомите за това са очебийни. И понеже обществото ни няма собствени устои и ценности, за които да се държи, от които да не иска да се откаже, се получи тази дивашка форма на цинизъм в политиката.

Явор Дачков: Владислав, нека се върнем две години и половина назад, когато се учредяваше ДСБ. Вие тогава специално се върнахте от Америка, за да участвате в този процес. Тогава именно посланието за кауза в политиката пълнеше онези зали. Какво се случи след това, защо не успя и този опит?

Владислав Тодоров: Вероятно опитът не успя поради разнообразни причини. Но това, което не подлежи на дискусия днес, е, че ДСБ от създаването си досега мина през поредица тежки изборни загуби. Налице е масирано оттегляне на доверието от нея и от нейния председател, доколкото тя се отъждествява с него. В някакъв смисъл ДСБ е кожата на едно известно на всички лице. Към днешна дата тази партия е в състояние на тежък дефицит на доверие, както и цялата десница.

В този си вид българската десница е очевидно безсмислена.Интересно би било да се обърнем назад, да хвърлим един по-общ поглед и да видим, че десницата на прехода дойде с много ясни каузи и решителни послания, поради което акумулира голяма подкрепа. Тя взе изборите едва ли не от улицата, на вълната на протестите, след което управлява начело с Иван Костов. После внезапно олекна, претърпя тежка загуба на парламентарните избори, после на местните, и пак загуби, загуби, загуби. Десницата продължава да пише историята на своята електорална катастрофа. Към днешна дата числата, които измерват доверието в нея, са направо мизерни.

Проектът на десницата, ориентирал България на запад, към членството в НАТО и Европейския съюз, се състоя. Парадоксът е, че тази програма бе реализирана от нейните опоненти, първо от либералния център - НДСВ - при приемането в НАТО, а после от тройната коалиция начело с левицата ­ при влизането в ЕС. В този смисъл на десницата й беше отнета възможността да приключи изпълнението на програмата си. Освен това в хода на прехода на българското политическо управление бяха отнети основни инструменти, спрямо които се открояват разликите между левите и десните политики. Има традиционни разделители на лявото и дясното управленеие, които не действат в България поради различните бордове, на които тя виси - политически и финансови. За неопределено време българското управление ще бъде детерминирано от волята и правилата на международните институции, което е добре и по този въпрос има консенсус между левите и десните, следователно не могат да възникват сериозни различия между тях по отношение на леви или десни разбирания за правене на “голяма” политика и прилагане на “малки” политики. Оттук следва въпросът как да се ориентира избирателят. Той може да се ориентира или биографично носталгично, по историята на своите предишни гласувания, или физиономично, по лицата и физиономиите, за които му предлагат да гласува, или въобще да загърби правото си на глас. Бойко Борисов е типична физиономична оферта, с умерено дясно популистко говорене и обещание за стриктно обслужване на всички бордове, на които висим.

Явор Дачков: А какво става с тези, които гласуват исторически? Защото по този начин не гласуваш за настоящето и бъдещето, а за представата за едно минало, което няма как да се върне. Това, че Иван Костов е управлявал добре през 1997-2001 г., не означава, че ще се върне на власт.

Владислав Тодоров: По никакъв начин. Десницата е като банка, оказала се пирамида поради остър дефицит на политически капитал или гражданско доверие. Пирамидите обслужват фараоните и никого другиго.

Явор Дачков: Явор, бихте ли направили една ретроспекция на начина, по който се променя вашата мотивация да гласувате?

Явор Гърдев: Аз още не съм се отказал да гласувам, продължавам да го правя, но мотивацията ми за това започва да страда от все по-големи дефицити. В момента гласувам, за да поддържам единна и последователна историята на своите гласувания, и затова моята политическа пристрастност вече може да се квалифицира като историческа. Актуална мотивация започва все по-осезаемо да ми липсва, доминира споменът за миналото. Въпросът за политическата подкрепа и доверие се свежда до един исторически корен ­ че аз и моята общност по времето на прехода гласувахме за силите, които трябваше да го осъществят, защото категорично се разграничавахме от предходното статукво. Но тази мотивация можеше да поддържа гласуването само в ситуацията на прехода. В следпреходната ситуация нещата се променят, най-малкото по биологически причини. Идват нови поколения, които правят въпроса за антикомунизма например направо неактуален. Тази тема вече не може да бъде източник на актуално зареждане, на актуална мотивация за политическо действие. В този смисъл антикомунистическият код и други подобни кодове вече не могат да упражняват влияние и са вече извън актуалната ситуация. Неадекватни са. Трябва да призная, че изборът за мен става все по-труден: или трябва да го сведа до разпознаване на директен практически интерес, с който изкуствено да се свържа, за да ида да гласувам, или трябва да продължа да гласувам исторически, или трябва да се откажа да гласувам.

Аз не искам да ходя да гласувам за нещо, което е поредно конюнктурно преливане, какъвто е случаят с ГЕРБ. Не виждам нищо ново в цялата тази работа, просто се оформя поредната конфигурация, която като че ли неизбежно ще дойде на власт, защото в Източна Европа логиката е такава - никой не може да управлява повече от един мандат. За четири години гражданите се отвращават от поредното управление и го изхвърлят - това не е само в България. По-предвидливите хора, на базата на своя нюх, който е не просто прагматичен, той е циничен, се ориентират накъде духа вятърът и в края на краищата същите конфигурации отново идват на власт, макар и под други имена. Не виждам особена трагедия в това, че някаква конюнктурна конфигурация, по-голямата част от която се казва ГЕРБ, а по-малката, да кажем, СДС, ще дойде на власт, защото това са хора, които и преди са били на власт. Просто сега приемат ново име, избират си нов лидер, който би могъл да ги доведе на власт, и така нещата се повтарят и почти изцяло се възпроизвеждат, уж обновени.

Явор Дачков: Спомням си, че преди две години и половина, когато се задаваше ДСБ, се казваше, че гражданите нямат политическо представителство и трябва да го получат. Този въпрос продължава ли да бъде актуален?

Владислав Тодоров: Според мен ­ да. Числата го доказват. Все повече граждани отказват да гласуват за десницата на прехода. Десницата е изпаднала в електорална безтегловност. Поради това различни нейни блуждаещи парчета днес се чудят къде да емигрират или с отвращение да се хванат за ръце и да се опитат да прескочат четирипроцентовата бариера. В крайна сметка става дума за оцеляването не на каузи, а на стари лица, които искат да се преповторят в следващия парламент. Оттук насетне, който гласува за тази десница или десници, върши синдикална работа - намира работа на обичайните заподозрени в следващия парламент.

Явор Дачков: А как би могла да изглежда политиката на бъдещето за тези, които не искат да гласуват за ГЕРБ? Напоследък на много места се дискутира евентуална нова дясна платформа. Това може да стане, може и да не стане, но как според вас би трябвало да се гледа на такава политика, какви биха могли да бъдат отправните точки? Лидер, идеология, прагматизъм?

Владислав Тодоров: Ако говорим откровено, става дума за едно рестартиране, при което трябва да се действа във всички посоки. Нищо не трябва да се изключва. Нужна е максимално мека, включваща и гостоприемна инициатива. Според мен става дума наистина за коренна ревизия и преосмисляне на големите думи и идеи, но първо трябва да се назоват нещата със собствените им имена, да се види за какво е ставало дума през цялото това време и каква е днес реалната ситуация. Трябва да се състои дебат, полемика, битка на идеи. Това е процес, който сам по себе си е хаотичен. Трудно може да бъде планиран или подчинен на някаква презумпция. Нека тече, нека се разрази.

Явор Дачков: Но някои биха казали - ето тази полемика съсипа дясното. Левите си мълчат и са си много добре.

Владислав Тодоров: Нищо подобно. Дясното бе съсипано не от дебата, а от лъжите. Предизборни лъжи - изберете нас, няма да ви разочароваме, и следизборни лъжи - ние пак победихме. Имаме десетгодишна история на скъсване с реалността, история на откровенно лъготене. Трябва да прочистим речника и главите си, за можем да се върнем в реалността.

Въпросът е какво да се прави оттук насетне. В началото, когато правехме ДСБ, мислех, че е възможно да се реформира десницата и да се изработи формула на ново дясно мнозинство. Ново мнозинство, което няма да бъде ярко и приоритетно антикомунистическо, доколкото преходът прати антикомунизма в историята. Трябва да се търси друга теза за полемика. Но стана така, че не само мнозинство не се получи, не можа да се формира и някакво що-годе смислено малцинство в лицето на ДСБ. Мисля си, че трябва да се откажем от мегаломанската амбиция да създаваме нов формат, с който ще се взима властта. Трябва да се мисли за създаването на някакво смислено дясно малцинство, което да докаже себе си като релевантна опозиция. Ако това стане, то постепенно ще се разрасне и ще има по-големи шансове.

Явор Дачков: Всъщност това е въпросът за политическата общност, която досега в България беше мислена само през призмата на лидера. Много е трудно да се създаде всякаква общност, особено политическа, на базата на идеята за равнопоставеност, за ценността на другия. Възможно ли е това, или сме такова общество, че можем без доминантен лидер?

Явор Гърдев: Проблемът по-скоро е в това, че е много силно влиянието на конюнктурата, т.е. много трудно е да се промени манталитетът на българската държава. Всякаква кауза, която цели промяна на това общество, се изправя на първо място пред този проблем. Тази конюнктурност “всмуква” всяка идея, всеки импулс на гражданска основа. В българското общество витае наивната заблуда, че ако има един добър лидер, който да вземе властта, той ще промени нещата, ще ни оправи, иначе казано. Това е упорита илюзия, защото, идвайки на власт, лидерът веднага бива всмукан от конюнктурата, която започва да му диктува какво да прави, а не обратното. Той може да се държи относително радикално, но колкото по-радикално се държи, толкова по-бързо настъпва краят му, защото конюнктурата има своите инструменти да го изхвърли като чуждо тяло, ако я застрашава.

Като цяло живеем в една корумпираща среда, която бързо засмуква и гражданските партии, ако все пак успеят да дойдат на власт. Да, би могла да се завихри гражданска енергия, която да доведе на власт свестен лидер, но трудното идва след това, защото гражданите очакват от него митологични подвизи, а той влиза в средата, принуден е да работи с нейните методи и тя го корумпира, а ако не успее, го изхвърля. След което се връщаме в изходно положение.

Затова казвам, че проблемът е не само в дясното. За мен проблемът е, че не виждам общности. Не виждам не само дясна, но и лява политическа общност. Общностите, които искат да защитават каузи, засега не успяват да получат валидност във властта. Енергията им винаги остава на прага на властта, след като е въвела лидера вътре. Не е зле да се откажем и от инфантилното вайкане, когато “неочаквано” за всички се оказва, че поредният лидер се е оказал “неправилният”, защото ни е разочаровал. Бихме били по-предвидливи, ако не се захласваме в предварително свръхочарование, което предвещава последващо грозно разочарование. Идването на власт на царя се случи по този начин, идването на Бойко Борисов на власт ще се случи по същия начин. Аман от емоционални политически мелодрами: няма “автентичен” лидер в политически смисъл, това е чиста митология за примати. Трябва да спрем да се отнасяме към политическия процес по религиозен, даже по-точно казано ­ по суеверен начин. Не очакваме лидер или управленец, който да реши конкретни проблеми, а някакъв месия, който да пречисти цялото общество. Тоест искаме от политиката нещо, което тя вече не може да ни даде. Колкото до ляво и дясно, за мен продължава да е проблем дали съм автентично десен или автентично ляв, защото съм наясно, че настройката ми против комунистите и против левите е исторически обусловена - тук, в моята страна. Дали съм автентично десен, още не знам, тъй като не мога да го изпробвам в някаква релевантна политическа ситуация. Тоест признавам, че все още гласувам “исторически”, т.е. “против”.

Явор Дачков: Признавам, че и аз съм използвал тази идея за автентичността, но всъщност автентичността се измерва единствено на избори. Процентите в нощта на изборите определят доколко си автентичен.


  КОИ СА ДЕСНИ? РАБОТНИЦИ И БЕЗРАБОТНИ,ЧИНОВНИЦИ КРАДЛИВИ И ГЕШЕФТАРИ, КОРУМПИРАНИ ТИПОВЕ ПО ВЪРХА НА АДМИНИСТРАЦИЯТ,ДАСКАЛИ И ДОКТОРИ ,УМИГРАНТИ И ТРАФИКАНТИ?
  И ОТ ТАЯ БОЗА ИСКАТЕ КРИСТАЛНО ЧИСТА ВОДА.
  НЕ МЕ НАВИВАЙТЕ ,В ТОЗИ СИ ВИД НИТО ДЕМОКРАЦИЯТА  Е ДЕМОКРАЦИЯ,НИТО ОЗВЕРЕЛИЯ КАПИТАЛИЗЪМ Е КАПИТАЛИЗЪМ.
  ТОВА ОБЩЕСТВО Е БИТА КАРКТА .
   НА НЕГО ПОМАГА ,КОЛКОТО НА МЪРТВЕЦ  КОМРЕСИ.
   МИСЛЕТЕ ЗА ДРУГО РЕШЕНИЕ,А НЕ КАК ДА ГО НАПРАВИМ
ТАКА,ЧЕ ДА Е ПОНОСИМО.
  ЕДНО ОБЩЕСТВО Е ДЪНОТА,КОГАТО СЕ БОРИ ЗА ОТЦЕЛЯВАНЕ.