Да се запиша и аз с едно заглавие на песен...

Превива цирка кръглия си гръб

щом клоунът танцува неуморно,

но външността излята във калъп

разтапя се във тясната гримьорна.

На масата е другото лице ,

разтегнато от смях наивно бяло.

А истинското в двете му ръце

пред матовото тройно огледало.

Клоунът след чаша чай си тръгва , тръгва уморен

изгубва се в прегръдките на мрака.

Клоунът сега е пак съвсем съвсем обикновен...

До утре , до утре , до утре ! До утре вечер в другия спектакъл!

Той пак е сам , говори без слова

с предметите от своята окръжност.

Бе писал някой нещо за това ,

че клоунът винаги е тъжен,

макар че не на всеки този свят

безценното предимство е донесъл

изкуството да бъде вечно млад ,

и през сълзи дори да бъде весел!