Да погледнем в нас.

Пътувах ... не знам накъде и защо.
Търсих ... не знам какво и кого.
Намерих ... не знам защо само себе си !?!


По повод на това стихче мисля да вкарам няколко нотки на размишления.
Винаги се стремим да търсим нещо, което по един или друг начин не ни достига. Много често, заслепени от любовта ние идеализираме човека до нас и му преписваме качества, които нямаме и ние самите. Но рано или късно идва момента на истината. Завесата пада и истината лъсва.
И тогава кой е виновен? Дали ние, които в сремежа си да гоним дивото сме пропуснали питомното? Или пък онези, които са ни гледали по същия начин?
След като не можем да променим хората, можем да опитаме със себе си.
Аз открих себе си, дами и господа! Сега мога да отправя взор към другите.

А ВИЕ?