Да отида ли до Мексико?
Здравейте, нов съм тук така че се надявам да ми е простено ако мислите, че пиша абсолютни глупости. Чудех се къде мога да си излея душата и ето че попаднах на място. В момента съм студент в Германия първа година. Миналото лято бях в Берлин за около месец и там се запознах с една много готина мексиканка. С нея прекарвахме общо взето по цели дни заедно и беше супер. С никое друго момиче не съм говорил толкова за толкова различни неща и не, не съм нито някакъв темерут, нито съм имал някога каквито и да е проблеми с нежния пол. Очаквах като се върна в България бързо да се забравим взаимно и да не поддържаме контакт повече от няколко месеца. Да, ама не. Година и два месеца по-късно продължаваме да си говорим повече и от преди, да си пишем, да си пращаме снимки и честно да ви кажа има моменти, в които просто не мога да си я избия от главата. От миналото лято имаше две момичета, с които излизах сериозно и все пак, където и да ходя, каквото и да правя рано или късно се сещах за това момиче на океан разстояние. И тя за мен. Случи се така, че преди два дни пак говорихме няколко часа по интернет и се шегувахме как един ден може и да живеем заедно... Тя отдавна ме кани да отида да я видя.
Не смятам този сайт за любовен съветник, така че и въпросът ми в заглавието е по-скоро реторичен. Аз вече съм решил, че до другото лято ще се постарая да събера време и средства да отида в Монтерей, Мексико. Може да е за малко, но ако не го направя и доживея 60-70 год. възраст ще съжалявам.
А, и между другото май малко нарушавам в момента първа точка от блогерските правила, но ми е за първи път, тоест - простено.
А ако някой иска да научи повече за мексиканските момичета и техния начин на мислене, ще се радвам да му пиша... Покрай моята Мария познавам и сестрите й, и приятелките й. А ако някой е ходил до Мексико може да сподели впечатления... Бъдете здрави...
Не смятам този сайт за любовен съветник, така че и въпросът ми в заглавието е по-скоро реторичен. Аз вече съм решил, че до другото лято ще се постарая да събера време и средства да отида в Монтерей, Мексико. Може да е за малко, но ако не го направя и доживея 60-70 год. възраст ще съжалявам.
А, и между другото май малко нарушавам в момента първа точка от блогерските правила, но ми е за първи път, тоест - простено.
А ако някой иска да научи повече за мексиканските момичета и техния начин на мислене, ще се радвам да му пиша... Покрай моята Мария познавам и сестрите й, и приятелките й. А ако някой е ходил до Мексико може да сподели впечатления... Бъдете здрави...
Ами да отидеш до Мексико на ваканация ОК, но да отидеш да живееш с мексиканката си мисля, че ще сбъркаш.
КОлко време си бил с нея? Има така нареч период на главозамайване, който продължава от 1-2 години - просто хормони, които не те оставят на мира. МИслиш си, че гругият човек е най-невероятният на света и така нататък. Но след като минат тези 2 години(две са от биологична гледна точка - на жената и трябват около 9 месеца, за да роди дете и около една година да го отгледа и да може да е малко по-силно, през това време и трябва мъж) може да почнеш да виждаш всичко негативно в нея! Онези неща, които толкова си харесвал вече няма да изглеждат толкова хубави, няма да са обвити в онзи ореол на любовта.
Така че си помисли! Ти в момента наистина ли я обичаш? или просто си набухан с хормони!
Премисли го добре, за да не стане като момчетата от Кафе. Завършили в Америка и решили да се върнат в БГ, заради приятелки - в крайна сметка момичетата ги напуснали!
All I'm offering is the truth nothing more!
Аз подкрепям решението ти да отидеш. Дори и по-рано, ако успееш. Толкова рядко се случва да срещнеш някой някъде по света и после така сериозно да си поддържаш връзка с него и да усетиш, че и двамата се чувствате еднакво. Затова бих казала, че си просто щастливец.
А и ще бъде едно приключение - ново непознато място, където обаче имаш сродна душа :))
Успех! И после да разкажеш тук със снимки, защото ние не сме били в Мексико, ей (моля другите блогери да ме извинят, че говоря от тяхно име, но все пак Мексико е рядка дестинация, предполагам че малко хора са били там).
П. П. А и си прав, че ако не отидеш, някой ден ще съжаляваш, че не си го направил, най-малкото защото не знаеш какво би ти се случило и как би ти се развил живота по-нататък.
Аз съм ЗА. Отивай! Това са нови емоции, не знаеш какво те очаква там, може да е хубаво, а може нещата да не се развият точно както очакваш. Но един ден ще си казваш: "Ах, защо не отидох?" А сега поне ще знаеш какво е. Според мен съдбата си знае работата и нище не става случайно на този свят. Независимо, че ние се опитваме сами да си правим съдбата.
Успех!
И аз съм за! Отиди! (може да сте останали с обратното впечатление от писанието ми). Ако не друго поне опит ще натрупаш.
Но нека ти кажа един виц, който може би знаеш.
Някакъв човек умрял и отишал при свети Петър. Той му показал ада - голи жени, барове, удоволствия - супер живот! Показал му и рая - някакви заспали хора, прозяващи се и така нататък... И човека казал: "Искам в ада, искам в ада"
Изпратил го свети Петър в ада и нашия човек гледа няма нищо общо с това, което е видял. Само някакви врящи казани, горещо, абе ужас. Среща дявола и го пита какво стана тук като дойдох беше друго.
Дявола се усмихнал и отговорил: " Не бъркай емиграцията с туризма!"
Събирай пари и умната!
All I'm offering is the truth nothing more!
Стига да имаш средствата, направо хващай пътя, приятел!
П.П. Прости ми фамилиарниченето